Напрежението в Близкия изток достигна нова критична точка след внезапен удар с балистични ракети от страна на Иран срещу американски бази в Йордания. Операцията, наречена „Наср 2“, бе насочена към щаба на CENTCOM, но всички ракети бяха успешно прехванати от съюзническите сили. Президентът Доналд Тръмп реагира остро, обещавайки „тежък урок“ за Техеран, което сигнализира за предстояща мащабна отговорна акция.

Паралелно с военните действия, Техеран демонстрира пълна нетранзитивност по отношение на дипломацията за стратегическия пролив Хормуз. Иран категорично отхвърли предложението на Оман за разделяне на водния път на две равни shipping зони. Според иранските власти, проливът никога няма да се върне към състоянието си отпреди войната, като всяко движение в него вече ще бъде подчинено единствено на разрешението на Иран.

Регионалният конфликт бързо се разпространи и в Ирак, където американски и саудитски изтребители нанесоха удари по логистични центрове и складове за оръжие на про-ирански групировки. Тези действия бяха отговор на серия от над 30 атаки с дронове, координирани от Корпса на защитниците на ислямската революция. В резултат на ударите бяха убити поне 20 членове на паравоенните сили Хашд ал-Шааби, което предизвика остри обвинения в нарушаване на иракския суверенитет.

Ескалацията не се ограничава само до Ирак и Йордания. В Ливан Израел обвини Хизбулла в нарушение на прекраването на огъня след атака с експлозивен дрон. Междувременно в Йемен хутите, подкрепяни от Техеран, се опитват да наложат собствена такса за преминаване през Червено море и пролива Баб ал-Мандеб, застрашавайки глобалните търговски маршрути.

Световните финансови пазари реагираха мигновено на нестабилността, като цените на петрола скочиха с 5%. Анализатори посочват, че Техеран умело използва мрежата от своите прокси сили, за да поддържа стратегически натиск, докато дипломатическите канали остават блокирани. Ситуацията подчертава колко крехък е мирът в региона и колко бързо локален инцидент може да се превърне в глобален икономически шок.