Протокът Ормуз не е просто географски обект, а истинският „вентил“ на световната икономика. През този стратегически воден път преминава близо една четвърт от целия морски транспорт на петрол в света, което го превръща в една от най-опасните и стратегически важни точки на планетата, където всяко напрежение може да разтърси глобалните пазари.

Напрежението в региона достигна нова точка след провокативните изявления на американския президент Доналд Тръмп. С типичния си директен стил, той обяви, че скоро ще обяви стратегическия проток за „територия на Съединените щати“, подчертавайки, че Вашингтон държи пълен контрол върху движението на корабите и никой не преминава без тяхното съгласие.

Реакцията от Техеран бе незабавна и изключително рязка. Заместник-министърът на външните работи, Казем Гариббади, категорично отрече претенциите на САЩ, заявявайки, че протокът е бил, е и ще остане ирански. Според него решението за отварянето или затварянето на водния път зависи единствено от командите на Иран, а американските твърдения са нищо повече от „фантастични заблуди“.

Тази конфронтация е част от по-дълъг и сложен цикъл от сблъсъци. През юни двете страни се опитаха да постигнат крехък мир чрез временно споразумение. Според условията му, Иран трябваше да отвори водния път и да потвърди, че няма да развива ядрени оръжия, докато САЩ се ангажираха да премахнат санкциите и морската блокада срещу Техеран.

Надеждите за дипломатическо решение обаче се разбитиха бързо. Атаките на Иран срещу търговски кораби в района през юли провокираха нова вълна от американски удари и възстановяване на морската блокада на иранските пристанища. Това фактически затри усилията за мир и върна двете суперсили в състояние на открита враждебност за контрола над един от най-критичните пътища в света.