Посещението на Владимир Путин в Курилските острови не е просто дипломатически тур, а мощна политическа декларация, която разтърси отношенията между Москва и Токио. За първи път руският президент стъпва на тази спорна територия, превръщайки визитата си в символ на руския суверенитет над архипелага.

Програмата на Путин включва посещение на риболовен завод, където той дегустира местен кавиар, но зад фасадата на индустриалния туризъм стои сериозна военна стратегия. Преди това той посещава остров Сахалин, където се провеждат военноморски учения и се обсъжда сигурността на източните граници на Русия.

Конфликтът за тези земи датира от края на Втората световна война през 1945 г., когато Съветският съюз окупира архипелага. Япония продължава да ги нарича „Северните територии“ и настоява, че те са част от държавата по право и история, особено след като тогава около 17 000 японци са били депортирани от региона.

Реакцията от Токио бе незабавна и остра. Министърът на външните работи Тошимицу Мотеги изрази категоричен протест, подчертавайки, че посещението на Путин е неприемливо според международното право и историческите факти.

Спорните острови – Кунашир, Хабомай, Шикотан и Итуруп – притежават огромно стратегическо и икономическо значение. Освен богатите риболовни води, те крият ценни залежи на злато и сребро, а по време на Студената война са служили за ключови военни бази за противодействие на САЩ и техните съюзници в Пацифика.

В контекста на глобалните напрежения и инвазията в Украйна, отношенията между двете страни достигнаха дъно. Докато Русия затяга връзките си с Китай и Северна Корея, дипломатическите опити за мирно уреждане, започнали още през 1956 г. с предложението на Никита Хрущов за връщане на част от териториите, изглеждат по-недостижими от всякога.