Международният наказателен съд (МНС) предприе неочакван ход, като раздели разследването на престъпленията на Талибаните от по-широкото дело за Афганистан, което включва и действията на американския персонал. Тази стъпка, макар и представена като правна корекция, изглежда като опит за облекчаване на огромния натиск от страна на Вашингтон. Съдиите определиха поведението на Талибаните след 2021 г. като „съществено различно“, което позволява създаването на отделно досие, фокусирано върху преследването на жените и политическите опоненти.

Този стратегически маньовър идва в момент, когато САЩ засилват своята агресия срещу съда в Хага. Администрацията на Доналду Тръмп и държавният секретар Марко Рубио открито говорят за „демонтиране“ на МНС, обвинявайки го в политизираност и злоупотреба с власт. Натискът не е само реторичен – наложени са санкции срещу висши officials на съда, включително президента Томоко Акане, с цел да се спре всяко разследване срещу американски граждани.

Докато правните битки се водят в кабинетите, жените в Афганистан живеят в най-репресивното общество в света. С над 50 указа, Талибаните системно изтриха жените от публичното пространство – забрани за средно образование, работа в НПО и дори достъп до паркове. Макар МНС да е издал заповеди за арест срещу лидери като Хайбатуллах Ахундзада и Абдул Хаким Хакани, тези документи остават само символи на справедливост, тъй като режимът в Кабул ги отхвърля като „враждебност към исляма“.

Критиците, сред които е и Шахзарад Акбар, предупреждават, че „избирателната справедливост“ е опасен прецедент. Според нея американското влияние върху съда е тревожно, особено предвид документиранитеtorture в тайните затвори на ЦРУ, като т.нар. „Солният яма“. Отказът на САЩ да ратифицират Римския статут и създаването на закони, позволяващи военна сила за освобождаване на американци от МНС, показват дълбокото презрение на суперсилата към международното право.

В крайна сметка, това разделяне на разследванията може да се окаже „подарък“ за Талибаните. Когато най-могъщата държава в света атакува международните трибунали, тя само подхранва разказа на режима в Кабул за „западен пристрастен свят“. Без истинска политическа воля и единен фронт, заповеди за арест и правни маневри трудно ще върнат свободата на милиони жени и момичета, заклещени в капана на теократичния режим.