През 17-ти век италианските домакини често се чувствали като затворници в своите бракове, без законен изход от нещастни съюзи. В този контекст на безизходица се появява Джулия Тофана – жена, чието име се превръща в синоним на дискретната смърт. Нейният продукт, Aqua Tofana, не бил просто отрова, а „козметичен серум“, който обещавал освобождение чрез фатален край за съпрузите.

Тофана, чиято майка също била екзекутирана за отравяне, превърнала това в семейно „изкуство“. Тя разпространявала безцветната, безмирисна и безвкусна течност под прикритието на мазило за петна по кожата. Съставът вероятно включвал арсен, олово и беладона. За две десетилетия около 600 мъже намерили смъртта си, след като жените им добавяли по няколко капки от „серума“ в храната или напитките им. Симптомите на отравянето били хитро подбрани – те имитирали естествено заболяване. Първата доза предизвиквала леко неразположение, втората – стомашни болки и повръщане, а последващите водели до неизбежен летален изход. Това позволявало на съпругите да изглеждат като опечалени вдовици, докато всъщност се сдобивали с наследство и свобода.

Падението на Джулия Тофана дошло от една разкаяла се клиентка, която в момент на колебание признала на мъжа си за отровата в супата му. Според друга версия, голямото количество млади вдовици в Рим събудило подозренията на властите. Въпреки че се твърди, че Джулия е била измъчвана и екзекутирана, някои историци, като Майк Даш, предполагат, че тя може да е починала мирно още през 1651 г., преди големия процес срещу нейните сътрудници. Наследството на Aqua Tofana надхвърля историческите факти, превръщайки се в легенда за перфектното убийство. Дори Волфганг Амадеус Моцарт, борейки се с мистериозно заболяване през 1791 г., изразил параноичен страх, че е станал жертва на същата тази отрова. Дали това е истина или плод на въображение, остава неясно, точно както и самата същност на този смъртоносен „серум“.