Желанието да видим най-дивите кътчета на планетата, преди те да изчезнат завинаги, се превърна в луксозен, но опасен тренд, известен като „туризъм на последната надежда“. Но докато хиляди се стремят към ледените пустини на Антарктика, те носят със себе си невидими и потенциално смъртоносни рискове. Случаят с круизния кораб MV Hondius е жестоко напомняне, че нашето любопитство може да бъде катализатор за екологична катастрофа.

Трагедията на борда на холандския кораб, който посещава изолирани острови и южния полюс, се проявява чрез рядкото заболяване хантавирус. С двама потвърдени 사망нали и още един заподозрян случай, плаващият хотел се превърна в зона на здравен риск. В момента корабът се намира край бреговете на Кабо Верде, докато властите в Канарските острови отказват да му позволят да акостира, опасявайки се от разпространението на вируса, който обикновено се пренася от гризачи.

Рисковете обаче не са само за хората. Учените предупреждават, че масовото нахлуване на туристи в едни от най-крехките екосистеми в света може да доведе до необратимо замърсяване. Вече е известно, че птичият грип е достигнал до Антарктика чрез мигриращи птици, което принуди операторите да затегнат правилата за хигиена. Посетителите са длъжни да почистват обувките и екипировката си с дезинфектанти, за да не пренесат микроби, семена или насекоми в девствената природа.

Мащабите на този феномен са стряскащи – за последните 30 години туризмът в Антарктика е нараснал десетократно. Прогнозите са, че броят на посетителите може да се утрои или учетвори през следващото десетилетие. Проблемът е, че Договорът за Антарктика от 1959 г., който определя територията като научно резерват, е писан за съвсем различни времена и не е достатъчно ефективен пред лицето на модерния масов туризъм.

В крайна сметка, всяка стъпка върху леда оставя отпечатък, който може да остане там с десетилия. Докато Световната здравна организация разследва възможността за предаване на хантавируса от човек на човек, светът трябва да се запита дали цената на „последното посещение“ не е твърде висока за планетата и за нас самите.