Правосъдието в Сирия най-накрая проговори, поставяйки точка на един от най-кървавите режими в съвременната история. Четвъртият наказателен съд в Дамаск определи съдбата на сваления диктатор Башар ал-Асад, осъждайки го на смърт в отсъствието му. Присъдата е резултат от години на системни престъпления срещу човечността и военни злочинства, които превърнаха страната в развалище и отнемоха живота на стотици хиляди хора.

Заедно с Башар, същата съдба е определена и за неговия брат Махер, който също се намира в изгнание. Единственият от групата, който се изправи лице в лице с правосъдието, беше техният братовчед Атеф Наджиб. Той бе осъден на смърт за ролята си в жестокото потушаване на първоначалните протести в провинция Дараа, които станаха искрата за многолетната гражданска война. Наджиб, облечен в затворническа униформа и затворен в клетка, стана символ на края на безнаказаността за висшите функционери на режима.

Доказателствата срещу клана Асад са смазващи. От използването на забранени химически оръжия, като атаката със зарин в Гута през 2013 г., до хвърлянето на десетки хиляди „барелни бомби“ върху цивилни квартали. Особено стряскащи са т.нар. „снимки на Цезар“ – архив от 55 000 изображения, разкриващи ужасите в правителствените затвори, където хиляди затворници са загинали от глад, изтощение и системни мъчения.

Този режим обаче не би оцелял толкова дълго без мощната подкрепа на Москва и Техеран. Русия предостави не само дипломатически щит, но и масивна военна сила, включително въздушни удари и наемници от група Вагнер. Иран от своя страна инвестира милиарди долари и изпрати хиляди бойци от Корпуса на гарвантянообразната гвардия и Хизбула, за да поддържат властта на Асад, превръщайки Сирия в стратегически пункт за своя регионален Einfluss.

Освен кръвта, режимът се захранваше и от наркотици. Махер ал-Асад, командвайки елитната Четвърта бронетанкова дивизия, превърна държавата в огромен завод за каптагон – силно пристрастяващ стимулант. Тази незаконна търговия е генерирала милиарди долари годишно, като средствата са били използвани за финансиране на репресиите и поддържане на лоялността на военните.

Въпреки че присъдите носят морално удовлетворение на милиони сирийци, те създават нов дипломатически проблем. Прилагането на смъртното наказание може да затрудни бъдещото сътрудничество на новата сирийска администрация с Европейския съюз и ООН, които категорично се противопоставят на този вид наказание. Докато това се случва, Башар и брат му остават под защитата на Кремъл, далеч от клетката, в която днес се намира техният братовчед.