Историята на изкуството често се разглежда като поредица от осмислени решения и гениални прозрения, но в действителност много от най-великите произведения са оцелели или са създадени благодарение на чист случай. Тънката граница между вечната слава и пълното забравяне понякога зависи от една случайна среща, един сън или дори от грешка в дозировката на лекарство.

Един от най-драматичните примери за ирония е свързан с „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи. Художникът е търсил идеалния образ за Христос и е намерил младеж, чиято чистота го е впечатлила. Години по-късно, търсейки лице за Юда, той избира затворник с мрачен израз. В кулминацията на работата се разкрива шокиращата истина: човекът, който е позирал за предателя, е същият младеж, който преди години е бил лицето на Спасителя, но животът го е превърнал в престъпник.

Оцеляването на античното наследство също е било въпрос на късмет. Метафизиката на Аристотел е спасена от забрава, след като римски легионери откриват ръкописите му в един кладенец в Мала Азия. Подобен случай е и с „Енеида“ на Вергилий – поетът е искал произведението да бъде изгорено, защото го е смятал за недовършено, но император Август е отказал да изпълни тази последна воля, осигурявайки така безсмъртието на епоса.

Психическото състояние и физическото здраве на творците също оставят своя отпечатък върху платното. Специфичните жълти тонове в „Спалнята в Арл“ на Ван Гог вероятно не са просто художествен избор, а резултат от приема на напръстник срещу епилепсия, който променя възприятието на цветовете. От друга страна, Пол Гоген е създал своето духовно завещане на Таити, рисувайки в необичайната посока отдясно наляво. Неговата воля за живот е била възродена след един неуспешен опит за самоубийство с миша отрова, което е довело до най-светлия период в творчеството му.

Архитектурните шедьоври също имат своите „почти“ истории. Айфеловата кула е била предложена първоначално за Барселона, но местните власти са я сметнали за твърде странна и скъпа. В Париж тя също е била подложена на критика и е трябвало да бъде спасена от разрушението само защото е била полезна за далекосъобщенията. Подобна съдба е почти сполетяла Тадж Махал, който англичаните са искали да разглобят, за да продадат мрамора му на търг в Лондон, но са се отказали, след като други индийски материали не са постигнали успех на пазара.

В литературата и живописта символите често се раждат от ежедневието. Лицето на Свободата в картината на Дьолакроа е вдъхновено от реалната революционерка Анна Шарлота, а голият ѝ гръд е символ на демокрацията, която не се нуждае от корсети. Докато това, че царството на „Вълшебника от Оз“ се нарича така, вероятно се дължи на случайен поглед на Лиман Франк Баум към библиотечни етикети, разделящи книгите по азбучен ред.

Дори модерното кино е дължимо на случайни разговори. Култовият филм „Извънземното“ на Стивън Спилбърг е роден от сън на Джоузеф Л. Манкиевич. Въпреки че първоначално идеята за грозно същество, което показва звезда със светещ пръст, е изглеждала като глупост, Спилбърг е разпознал потенциала ѝ и е превърнал този сън в един от най-обичаните филми на всички времена.