Мечтата за чист градски транспорт в Полша се сблъсква със суровата икономическа реалност. Докато много общини побързаха да се възползват от щедрите субсидии, покриващи до 100% от покупната цена на водородните автобуси, днес те са изправени пред непосилни експлоатационни разходи. Оказва се, че „безплатният“ автобус излиза изключително скъпо, когато трябва да бъде зареден с гориво, чиято цена надхвърля неколкократно тази на електричеството и дори на дизела.

Данните от новия доклад на неправителствената организация CEE Bankwatch Network разкриват шокиращи разлики в разходите. В град Рибник например, поддръжката на водородна флотилия е три пъти по-скъпа от тази на дизеловите машини и четири пъти по-скъпа от хибридните алтернативи. В Жешов прогнозите показват, че за 15 години разходите за гориво ще надхвърлят самата цена на превозните средства, което поставя под въпрос дългосрочната устойчивост на подобни инвестиции.

Липсата на инфраструктура е другата голяма пречка. Въпреки амбициозните планове на правителството за изграждане на 32 зарядни станции до края на 2025 г., в момента в страната функционират едва девет. За сравнение, мрежата за електрически превозни средства вече разполага с над 12 500 точки за зареждане. Тази огромна пропаст принуждава много градове като Вроцлав и Краков да преразгледат плановете си и да се върнат към доказаната технология на батерийните електробуси.

Екологичният аспект също е подложен на сериозна критика. Макар водородните автобуси да се рекламират като превозни средства с нулеви емисии, реалността е по-сложна. Над 97% от използвания водород в Полша се произвежда от изкопаем газ, което означава, че въглеродният отпечатък просто се измества от ауспуха към производствената инсталация. Експертите предупреждават, че етикетирането на тези автобуси като „зелени“ е подвеждащо, докато горивото не започне да се произвежда масово от възобновяеми източници.

Въпреки тези трудности, Полша остава лидер в производството на екологични автобуси чрез компании като Solaris и NesoBus. В съседна Германия ситуацията изглежда по-оптимистична, като там вече се движат над 600 водородни автобуса. Разликата в успеха се дължи на по-развитата инфраструктура и по-ясната стратегия за осигуряване на чист водород, докато Полша все още се намира в труден преходен период.

Бъдещето на водородната мобилност в региона зависи от това как ще бъдат разпределени следващите траншове от европейските фондове. Наскоро Варшава получи 7,2 милиарда евро, от които 500 милиона са предназначени именно за водородни инвестиции. Въпросът пред полските власти е дали ще продължат да поддържат скъпата водородна мечта или ще пренасочат средствата към по-рентабилни и вече доказани електрически решения, които носят реални ползи за местните общности и климата.