Принцеса Даяна винаги е притежавала способността да докосва сърцата на хората, превръщайки се в истински символ на състрадание и благородство. Последните ѝ месеци са били изпълнени с светлина и активност, без тя да подозира, че съдбата подготвя един от най-шокиращите обрати в модерната история.

На своя 36-и рожден ден, 1 юли 1997 г., тя озарява благотворителната гала на Tate Gallery в Лондон. Облечена в изискана черна рокля с мъниста, създадена от Жак Азагури, и с впечатляващи зелени камъни, Даяна изглежда като истинска икона. Но истинската ѝ магия не е била в облеклата, а в отношението към хората – тя отделя време за всеки един от своите почитатели, които я посрещат с цветя и подаръци пред залата.

Брат ѝ, Чарлз Спенсър, по-късно споделя, че сестра му е притежавала рядък дар: способността да кара всеки, независимо от неговия статус, да се чувства специален и ценен. Тази човечност е била ядрото на образа ѝ като „народната принцеса“.

Лятото на 1997 г. е посветено на важни хуманитарни каузи. Даяна посещава САЩ, където се среща с Хилари Клинтън и подкрепя Американския Червен кръст, а след това пътува до Босна и Херцеговина, за да привлече вниманието към опасността от противопехотните мини.

Преди трагичния финал, тя намира моменти за почивка и семейна близост в Сен Тропе, където прекарва време с партньора си Доди ал Файед и двамата си синове, Уилям и Хари. Тези дни са били изпълнени с редкото за нея спокойствие.

Всичко се променя в Париж на 30 август. След престоя си в хотел „Риц“, пътуването на Даяна и Доди завършва с фатална катастрофа в тунела Pont de l’Alma. Светът е поразен от загубата на жена, която промени начина, по който се възприема кралското семейство.

Днес наследството на принцесата продължава да живее чрез нейните деца. Принц Хари често подчертава, че неговото желание е всяко негово действие да бъде повод за гордост за майка му, запазвайки жива паметта за нейната доброта и смелост.