Ширако, което на японски буквално се превежда като „бели деца“, е популярен деликатес, който всъщност представлява семенните торбички на мъжки риби. Въпреки че за мнозина това звучи странно, ястието се радва на голяма почит в Япония, а вкусът му често е описван като кремообразен, с деликатни нотки на „морски бриз“.

Историята на ширако е дълбоко вкоренена в японската кухня, особено от периода Мейджи (1868–1912 г.). Този деликатес се цени не само заради вкуса си, но и заради хранителните си качества – богат е на омега-3 мастни киселини и витамин B12, макар да съдържа и значителни количества холестерол. Обикновено се приготвя от треска, но може да се използва и от сьомга, калмар или дори риба фугу.

Начини на сервиране

Ширако е изключително универсален продукт в кулинарията:

• Сурово: Като „ширако понзу“ – полято със сос от цитрус и соя.
• Темпура: Изпържено в хрупкава панировка, което запазва вътрешността мека и кремообразна.
• Суши: Под формата на „гунканмаки“ (суши тип „бойен кораб“), увито в нори.
• В супи и гювечи: Често се добавя в горещи ястия или яйчен крем (чаванмуши).

Глобална консумация

Употребата на рибена сперма, известна още като „милт“, не е ограничена само до Япония. В Италия се приготвя от риба тон (lattume), в Русия се маринова (молока), а в Чехия се използва за традиционна коледна супа. Корейците го добавят в пикантни яхнии, а британските готвачи го запържват в масло върху препечен хляб. Този деликатес остава символ на находчивостта в използването на всички ресурси, които морето предлага.