Археологически екип, ръководен от д-р Бурчин Ердогу, пренаписа историята на Егейските острови с разкопките си в селището Угурлу-Зейтинлик на остров Гьокчеада. Там бяха разкрити пет кръгли постройки със вкопани основи, датиращи отпреди впечатляващите 8800 години. Това откритие измества досегашните представи, измествайки Кносос на остров Крит от лидерската позиция за най-древно земеделско селище в региона.
Архитектурата на тези неолитни жилища е забележителна за времето си. Използвана е техниката „плет и мазилка“ – рамки от клони, покрити с кал, стъпили върху здрави каменни основи. Кръглата форма с диаметър от 4 до 6 метра и вкопаният под са осигурявали отлична изолация срещу бурното време на острова. Според специалистите, това не е било временно убежище, а доказателство за трайно уседнало общество.
Анализът на откритите останки разкрива сложна икономика. Древните фермери са отглеждали пшеница, ечемик, леща и грах, като същевременно са развъждали овце, кози, говеда и свине. Находките включват и обсидиан от остров Мелос, както и кремък от Анадола, което доказва, че жителите на Гьокчеада са били част от развита търговска мрежа, прекосяваща морета и суша.
Д-р Еркан Гюрчал отбелязва, че първоначално селището е започнало с малък брой къщи, но с времето се е разраствало и развивало. Около 5300 г. пр.н.е. се наблюдават значителни промени в строителните традиции, което подсказва за прогрес в социалната структура. Фактът, че преди близо 9 хилядолетия хората са успели да транспортират семена, добитък и инструменти през морето, показва неочаквано високо ниво на логистична координация за онази епоха.
Тази находка потвърждава, че неолитната революция в Егейския свят не се е случила чрез единен център, а чрез появата на множество независими, но високо технологични общности. Угурлу-Зейтинлик се утвърждава като ключов обект, който хвърля светлина върху зората на урбанизацията, металургията и керамичното производство в Средиземноморието.
Leave a Reply