В един свят, където конфликтите често се асоциират с ракети и дронове, Обединените арабски емирства (ОАЕ) се сблъскаха с нова, зловеща реалност. Според д-р Мохамед Ал Куайти, ръководител на Съвета за киберсигурност на ОАЕ, всяка физическа атака срещу емирствата по време на конфликта с Иран е била огледално дублирана от координиран кибер удар върху същата цел. Тази безпрецедентна тактика разкрива еволюцията на съвременната война, където дигиталният фронт е също толкова реален, колкото и физическият.

Феноменът на „хибридната война“, при която кинетични и кибератаки вървят ръка за ръка, е нещо, което Ал Куайти описва като уникално в световен мащаб. Пристанища, рафинерии и летища – всеки обект, станал мишена на физическа атака, е бил едновременно подложен на интензивен кибернатиск. „Киберпрестъпления, кибертероризъм, кибервойна – всичко това се обедини по време на тази криза“, коментира той, подчертавайки сложността и многопластовостта на заплахите.

Спектърът на кибератаките е широк и включва компрометиране на вериги за доставки, атаки с рансъмуер, измами, напреднали постоянни заплахи (APT) и дори дълбоки фалшификати (deepfakes). Сектори като електричеството, водоснабдяването и авиацията са били основни цели, като голяма част от инфраструктурата е частна собственост. Въпреки това, д-р Ал Куайти отбелязва силната солидарност между местния и международния частен сектор и държавата, което е позволило на ОАЕ да се утвърди като един от световните лидери в киберотбраната.

Паралелно с директните атаки, емирствата са били обект и на мащабна дезинформационна кампания. Втора кампания, провеждана онлайн, разпространява фалшиви новини и слухове с мълниеносна скорост, надминавайки проверената информация. „По време на кризата видяхме колко много слухове се появиха тук и там“, казва Ал Куайти, добавяйки: „Вече не важи правилото „да видиш значи да повярваш“. Този аспект на информационната война допълнително усложнява картината и подкопава доверието.

Един от най-големите проблеми, пред които е изправено международното общество, е липсата на адекватна правна рамка. Д-р Ал Куайти подчертава, че все още няма „Кибер Женевска конвенция“, която да защитава държавите въз основа на закони, подобни на тези във физическия свят. Въпроси като „има ли право една нация, атакувана по киберпът, да отвърне на удара?“ остават без ясен отговор, създавайки правен вакуум и зона на несигурност.

В отговор на тези предизвикателства, ОАЕ залагат на изграждането на сигурност в системите още от самото начало, включително в агенти с изкуствен интелект и големи езикови модели. Ал Куайти призовава за по-тясно сътрудничество и споделяне на знания между правителства, компании, университети и гражданското общество. С амбицията да станат нация, задвижвана от изкуствен интелект до 2071 г., ОАЕ продължават да настояват за международно споразумение относно кибернормите чрез ООН и Международния телекомуникационен съюз.