Нов доклад на Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека разкрива мащабите на една от най-мрачните страни на конфликта в Украйна – системното използване на сексуално насилие. Документирани са над 1000 случая на зверства, които обхващат жертви на възраст от едва 4 до 82 години. Тези данни очертават потресаващ модел на изтезания, сплашване и принуда, които според международните наблюдатели вероятно продължават и в момента.

Според официалния доклад, руските сили са отговорни за близо 89% от регистрираните случаи. Методите на мъчение включват използването на съветски полеви телефони, известни като „тапик“, за прилагане на електрически шокове върху гениталиите на задържаните. Този брутален метод е приложен в над една четвърт от всички документирани инциденти. Освен физическата болка, жертвите са подлагани на крайно унижение, включително групови изнасилвания и осакатявания с различни предмети.

Личните свидетелства в доклада са смразяващи. В района на Киев е описан случай на жена, чийто съпруг е бил убит пред очите ѝ, след което тя е била изнасилена от войници под заплаха, че ще застрелят малкия ѝ син. В други региони като Херсон и Запорожие, жените са били подлагани на еженощни атаки или са били принуждавани към сексуални действия в замяна на „по-добро отношение“ към техните задържани близки. Тези истории подчертават мащаба на психологическия терор, налаган над цивилното население.

Въпреки че мъжете в местата за задържане съставляват мнозинството от жертвите на физически изтезания, жените и децата в окупираните територии остават най-уязвимата група. Докладът също така отбелязва, че около 11% от случаите са свързани с действия на украинските сили, предимно включващи заплахи за сексуално насилие срещу военнопленници и принудителна голота. ООН подчертава, че всички актове на насилие трябва да бъдат прекратени незабавно, независимо от страната извършител.

Международните последици за Русия вече са факт, като страната е включена в списъка на ООН за страни, заподозрени в извършване на сексуално насилие по време на конфликт. Въпреки че Москва отхвърля доклада като политическа атака, нейното оттегляне от Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията през 2025 г. допълнително затруднява международния контрол. Ситуацията повдига сериозни въпроси относно спазването на международното хуманитарно право и бъдещото преследване на тези военни престъпления.

Правната рамка за подобни престъпления е категорична – Римският статут на Международния наказателен съд определя изнасилването и сексуалното насилие като военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Историята помни подобни процеси от трибуналите за бивша Югославия, а настоящите разкрития на ООН поставят основите за бъдещо търсене на отговорност на най-високо ниво, за да се сложи край на безнаказаността при използването на насилието като инструмент на войната.