Светът на телевизията и масовата психотерапия загуби една от най-емблематичните си и противоречиви фигури. На 87-годишна възраст приключи жизненият път на Анатолий Кашпировски – човекът, чийто пронизващ поглед и спокоен глас владееха съзнанието на милиони хора в края на съветската епоха. Новината за неговата кончина беляза края на един своеобразен мистичен период в историята на Източна Европа.

Причината за неговата смърт стана ясна малко след първоначалните съобщения. Според неговия мениджър Сергей Рудих, Кашпировски е издъхнал в ранните часове на 3 октомври в болнично заведение. Фаталният изход е настъпил вследствие на внезапен сърдечен арест. Въпреки напредналата си възраст, феноменът не е страдал от продължително и изтощително заболяване, което прави кончината му неочаквана за неговите близки сътрудници.

Всичко е започнало с рязко влошаване на здравословното му състояние, провокирано от критично спадане на кръвното налягане. Въпреки спешната хоспитализация и усилията на лекарите в Москва, сърцето на легендарния психотерапевт е спряло да бие около 6:45 часа сутринта. Този момент затваря страницата на една кариера, започнала от медицинските кабинети във Виница и достигнала до най-гледаното телевизионно време в огромната съветска империя.

За мнозина Кашпировски ще остане в спомените с прочутите си „сеанси на здравето“, стартирали през 1989 година. По онова време цели семейства се събираха пред малкия екран в почти религиозна тишина. Пред телевизорите се редяха буркани с вода и козметични продукти, за които се вярваше, че ще бъдат „заредени“ с лечебна енергия чрез медиума. Този масов феномен беше огледало на времето – епоха на несигурност, в която хората търсеха спасение в алтернативното и непознатото.

Влиянието на Кашпировски не познаваше граници и бързо преля в България в началото на 90-те години. У нас той беше посрещан като истинска звезда, провеждайки мащабни срещи в препълнени зали. Макар научната общност често да подлагаше на съмнение методите му, неговата харизма и медицинското му образование като психиатър му придаваха авторитет, който малцина други притежаваха в публичното пространство.

Освен с телевизионните си изяви, той остави следа и в политиката, като през 1993 г. бе избран за депутат в руската Държавна дума. През годините популярността му премина през различни фази – от обожание до остри критики, но името му остана синоним на способността на един човек да влияе върху масовото съзнание. Със смъртта му си отива един от последните големи символи на прехода между две епохи.