Срещата на върха на Европейския съюз в Брюксел се превърна в арена на остър сблъсък между държавните ръководители, разделени от различното си виждане за бъдещето на европейската система за търговия с емисии. Напрежението достигна връхната си точка по време на нощните дебати, където северните държави категорично защитиха строгите екологични правила срещу прагматичния отпор на централноевропейските и южните страни.

В основата на спора лежи въглеродният пазар на общността, който задължава компаниите да заплащат за своите емисии с цел стимулиране на зеления преход. От старта на схемата през 2005 година емисиите в засегнатите индустрии са намалели наполовина. Въпреки това, държави като Унгария, Словакия, Чехия и Полша, подкрепени от Италия и Гърция, настояват, че настоящите цени на въглеродните квоти задушават традиционната промишленост и изострят енергийната криза.

Чешкият премиер Андрей Бабиш отправи остри критики към екологичните политики на Брюксел, определяйки ги като идеологически и откъснати от икономическата реалност. Според него спекулантите на пазара на квоти печелят милиарди на гърба на западащата европейска индустрия, докато обикновените граждани и бизнесът плащат сметката. Подобни тежнения карат правителствата да търсят спешни лостове за облекчаване на натиска върху закъсалите заводи.

На обратния полюс са Финландия, Швеция и Дания, които изпратиха предупредително писмо до лидерите, че всяко смекчаване на правилата ще подкопае предвидимостта на инвестициите в чисти технологии. Северните страни твърдят, че отстъплението от климатичните цели само ще прехвърли тежестта върху други сектори, където намаляването на емисиите е още по-трудно изпълнимо.

Особен камък на сблъсък е и планираното разширяване на схемата за сградите и транспорта, известно като ЕТС2. Групата около Вишеградската четворка настоява за отлагане на мярката заради огромния социален риск за уязвимите домакинства и източните региони. Въпреки че пълно блокиране на инициативата изглежда малко вероятно поради липса на единодушие, страните успяха да извоюват допълнителна оценка на въздействието и защитни механизми от Европейската комисия.