Върховният съд на Русия подготвя мащабна трансформация на съдебната система, която заплашва да промени фундаментално ролята на гражданите в правораздаването. Основните промени предвиждат драстично намаляване на броя на съдебните заседатели – от досегашните шест или осем души на едва четирима. Още по-противоречиво е предложението председателстващият съдия да има право да влиза в стаята за съвещания, докато заседателите обсъждат своята присъда. Макар официално гласът на съдията да няма тежест при определяне на вината, присъствието му за „изясняване на въпроси“ се разглежда от мнозина като инструмент за директен натиск.

Статистиката показва защо властта може да се чувства неудобно от настоящия модел. Въпреки че делата с участието на съдебни заседатели представляват едва 0,1% от общия брой наказателни процеси в Русия, те демонстрират поразителна независимост. През първата половина на 2025 г. почти всеки трети подсъдим в такъв процес е бил оправдан. За сравнение, в останалата част от руската правосъдна система процентът на оправдателните присъди е под нищожните 0,5%. Тази пропаст в резултатите подчертава способността на обикновените граждани да забелязват пропуски в обвинителните актове, които професионалните съдии често пренебрегват.

Поддръжниците на реформата, сред които са висши магистрати като Николай Тимошин и Сергей Зеленин, твърдят, че промените ще направят процесите по-стабилни и ще ги доближат до европейския модел на „смесени“ състави. Те често изтъкват високия процент на отменени оправдателни присъди при обжалване – между 65% и 80% – като доказателство за процесуални грешки на заседателите. Критиците обаче контрират, че тези „грешки“ често са просто формални поводи, използвани от държавата за преразглеждане на неудобни решения. Според тях новите правила просто ще легализират вече съществуващи неформални практики на влияние върху журито.

Институцията на съдебните заседатели в Русия има дълга и турбулентна история, датираща още от времето на цар Александър II. След като беше премахната по време на съветския режим и възстановена в началото на 90-те години, тя претърпя множество ревизии. Сегашният пакет от промени включва още възможността граждани над 65-годишна възраст да бъдат заседатели, нови процедури за подбор и право на подсъдимите да се откажат от жури дори след началото на изслушванията. Всичко това се случва на фона на опасения, че тайната на съвещанието, която е основен стълб на справедливия процес, ще остане в миналото.

Някои правни експерти описват ситуацията като опит за „зашиване на делата с бели конци“, където слабите доказателства на прокуратурата вече няма да бъдат излагани на критичния поглед на независими граждани. Намаляването на състава на журито до четирима души допълнително разрежда тежестта на общественото участие, превръщайки го в символичен акт, вместо в реален коректив на държавната машина. Така Русия се отдалечава от традициите на независимото жури, насочвайки се към система, в която държавните служители имат последната дума във всяка стая на съда.