Световната политика отново е в центъра на една от най-опасните водни пътища в света – пролива Хормуз. Докато Техеран предлага бързо решение за деескалация, американският президент Доналд Тръмп изглежда не е склонен да приеме условията, превръщайки стратегическото напрежение в истинска игра на нерви.

Иранският план е амбициозен и изключително сгъстен. Техеран предлага седемдневно „прозорече“ за възстановяване на нормалния трафик. Условията са ясни: САЩ трябва да премахнат морската блокада на иранските пристанища, да отменят санкциите върху петрола и да сключат прекратител на огъня, който да обхване и Ливан. Ако това се случи, на седмия ден ще започнат преговори за ядрената програма.

Реакцията на Доналд Тръмп обаче е далеч от дипломатична. Според източници, той е отхвърлил предложението за примирие, като намеква, че истинските действия – включително възможни бомбардировки – ще бъдат предприети след междусрочните избори през ноември. Символичното ниво на това противопоставяне достигна своя връх в социалната мрежа Truth Social, където Тръмп сподели изображение, преименуваното на пролива като „Проливът на Тръмп“.

Анализатори от International Crisis Group определят хода на Иран като стратегически. Идеята е да се предложи на Вашингтон изход, който да свали цените на енергоносителите и да сложи край на конфликт, който е непопулярен, точно преди изборната борба. В същото време това би възродило споразумения, които са изключително изгодни за Техеран, при това в много по-кратък срок от първоначално обсъжданите 60 дни.

Вътре в самия Иран обаче не всичко е едногласно. Докато президентът Масуд Пезешкиан и външният министър Абас Аракчи залагат на дипломацията и посредничеството на Катар, твърдите линии в парламента виждат в това проява на слабост. Критиците в Техеран твърдят, че министерството не трябва да „моли“ за споразумение, а да стои на своите позиции, за да не се повторят минали стратегически грешки.

Въпреки че американските officials потвърждават наличието на „конструктивни“ разговори чрез посредници, Вашингтон не бърза да сключва сделка. Ситуацията остава нестабилна, а бъдещето на пролива Хормуз продължава да зависи от политическите изчисления на двете страни.