В продължение на десетилетия се разпространяват слухове за една странна игра, която се е появила в няколко салона в Портланд, Орегон, през 1981 г. Тя била толкова смущаваща, че уж предизвиквала гърчове, халюцинации и дори мистериозни изчезвания. Играта се наричала Полибиус.

Въпреки липсата на бетонни доказателства, градската легенда за Полибиус оцелява повече от 40 години. Историята не е просто за изгубена игра или забравен разработчик, а включва правителствени експерименти, психологическа манипулация и „хора в черно“, които събирали данни от играчите. Според теорията, това, което е изглеждало като обикновена аркадна игра, всъщност е било нещо зловещо.

Легендата за хипнотичния екран

В началото на 80-те салоните за игри са били центрове на младежката култура. Сред класиките като Pac-Man и Donkey Kong изведнъж се появява Полибиус. С черен, изчистен корпус и екран, изпълнен с хипнотични линии и бързо сменящи се геометрични фигури, играта привличала хората с необичайна интензивност, която граничила с обсесия.

Името на играта е заимствано от гръцкия историк Полибиус, известен със своя „квадрат“ – метод за кодиране на съобщения. Може би и модерният му наследник е крил нещо подобно? Твърди се, че играта е съдържала сублиминални послания, които предизвиквали обсесия, мигрени, безсъние и дори панически атаки. Някои дори твърдят, че деца са колапсирали пред машината.

„Хората в черно“ и MK-Ultra

Легендата става още по-мрачна с разказите за мъже в черни костюми, които посещавали салоните. Те не поправяли машините, а просто наблюдавали реакциите на играчите и събирали данни. Теориите сочат към ЦРУ и секретната програма за контрол на ума MK-Ultra от времето на Студената война.

Според някои, разработчикът на играта е бил „Sinneslöschen“ – немски термин, който означава „изтриване на сетивата“. Това превръща Полибиус не в забавление, а в опасен психологически експеримент.

В действителност, през 1981 г. ФБР е провеждало рейдове в Портланд, но за конфискация на незаконни хазартни машини, което вероятно е породило слуховете за правителствени агенти в салоните.

Истината зад мита

Реалните случаи на заболявания при играчи от онази епоха също са допринесли за мита. Тийнейджъри са колапсирали след маратонци с Tempest и Asteroids, а един 18-годишен младеж е починал от сърдечен удар, докато играл Berserk. Тези изолирани инциденти, събрани с родителските страхове от новите технологии, са се сляли в една голяма легенда.

Няма никакви доказателства, че Полибиус някога е съществувал. Той не е споменаван в каталози или вестници от 80-те. Първите споменавания се появяват едва през 1998 г. в един уебсайт и през 2003 г. в списание GamePro, където изрично е отбелязано, че липсват доказателства.

Днес Полибиус остава един от най-завладяващите цифрови митове, който продължава да вдъхновява независими разработчици и създатели на съдържание, въпреки че е почти сигурно, че е пълна измислица.