Руският военноморски флот отново се появи в Средиземноморието след двумесечно отсъствие, което е най-дългото прекъсване на присъствието му в региона от 2013 г. насам. Това завръщане не остана незабелязано, тъй като корабите бяха засечени да изключват своите транспондери за проследяване преди преминаването през Гибралтарския проток, сигнал за опит за прикриване на движенията им.

Този конвой, известен като “Сирийският експрес”, представлява ключова морска логистична мрежа на Москва, използвана за прехвърляне на военни доставки, оръжия и оборудване между руски пристанища и сирийското пристанище Тартус. Мрежата функционира периодично от руската военна интервенция в Сирия през 2015 г. и често включва санкционирани плавателни съдове, част от така наречения “сенчест флот” на Русия, който цели да заобиколи западните санкции.

Последният конвой включваше санкционирания товарен кораб “Спарта”, танкера “Генерал Скобелев” и снабдителния кораб “Академик Пашин”, всички ескортирани от разрушителя “Адмирал Левченко”. Тяхното пътуване беше под непрекъснато европейско наблюдение. Италианската фрегата “Карабинери” ги проследи отблизо в централното Средиземноморие, след като бяха забелязани при Гибралтар, а три британски кораба – HMS Duncan, HMS St Albans и HMS Severn – ги наблюдаваха при преминаването им през Ламанша. Практиката за изключване на AIS транспондерите става почти “систематична”.

Тартус остава единствената военноморска база на Русия извън бившия Съветски съюз и нейна ключова точка за презареждане и поддръжка в Средиземноморието, установена още през 1971 г. Въпреки динамиката на събитията в Сирия и предишни моменти на несигурност, Москва успешно договори запазването на бъдещото си присъствие в двете военни бази в страната. През август Дамаск обяви споразумение с Москва за превръщането на авиобазата Хмеймим и военноморската база Тартус в “съвместни центрове за обучение и изграждане на капацитет”, което гарантира стратегическите интереси на Русия в региона.

Поддържането на това присъствие обаче е изправено пред значителни предизвикателства. Сред тях са застаряващият руски флот, европейските санкции срещу неговия “сенчест флот” и зачестилите атаки с украински морски и въздушни дронове срещу Черноморския флот. Натискът върху “сенчестия флот” принуждава Русия дори да използва военен ескорт за своите петролни танкери, което допълнително усложнява и оскъпява операциите ѝ.

Завръщането на “Сирийския експрес” в Средиземноморието е ясен индикатор за непрекъснатото стратегическо значение на региона за Русия, но също така подчертава засилващото се международно наблюдение и оперативните трудности, пред които е изправена Москва в опитите си да поддържа своето глобално военноморско присъствие. Тази морска игра на котка и мишка между руския флот и европейското наблюдение е далеч от своя край.