Световните финансови пазари реагираха остро на засилващото се напрежение между Вашингтон и Техеран. Цените на петрола от сортовете Брент и West Texas Intermediate отбелязаха скок от около 2,5%, достигайки съответно 89,8 и 84,2 долара за барел. Търговците интерпретират взаимните искания за обезщетения като знак, че всяко потенциално дипломатическо споразумение се отдалечава все повече.

В центъра на конфликта е неочакваната стратегия на Доналд Тръмп, който настоява Иран да плати за жертви и щети от атаки, датиращи от десетилетия, включително бомбировката на USS Cole през 2000 г. Президентът разшири своите претенции, заявявайки, че Техеран трябва да компенсира и щетите, нанесени на населението в Ливан, Сирия, Йемен и Газа.

От друга страна, Иран заема твърда позиция. Техеран изисква компенсации за месеци на бомбардировки от страна на САЩ и Израел, както и пълното премахване на военноморската блокада, прекратяване на санкциите и освобождаване на замразените ирански активи. Докато тези условия не бъдат изпълнени, стратегическият пролив Хормуз ще остане затворен.

Тази геополитическа нестабилност се прехвърля директно върху американския облигационен пазар. Доходността по държавните ценни книжа достигна годишни върхове, тъй като инвеститорите се опасяват, че по-скъпият петрол ще подхрани инфлацията. Това създава силни очаквания за повишаване на лихвените проценти от Федералния резерв, вероятно още през септември.

Самият Тръмп признава, че в момента прилага стратегия на „нисък профил“, като залага на икономическия натиск и празната хазна на Иран, вместо да започне нова военна кампания. В публични изяви той твърди, че САЩ имат пълен контрол над пролива Хормуз и че американският флот е почистил региона от мини.

Реалността обаче изглежда различна според данните за судоплаването. Докато администрацията твърди за пълно господство, статистиката на Kpler показва драстичен спад в трафика – от средно 130-140 кораба дневно преди конфликта до едва 6-11 съда в последните дни.