Световната дипломация стана свидетел на типичния за Доналд Тръмп стил на „дипломация чрез натиск“. В реч си пред Общото събрание на ООН, американският президент балансира между крайни заплахи за пълно унищожение на Иран и едновременното потвърждение за провеждането на директни преговори с представители на Техеран. Този неочакван обрат бележи първия официален контакт между двете страни от началото на конфликта през февруари.

Тръмп безапощадно атакува иранския режим, определяйки го като слаб и отчаян, въпреки агресивното му поведение. Той постави категорични условия за мир, включително пълното отваряне на стратегическия пролив Хормуз. Президентът подчерта, че е готов както да помогне на Иран да се превърне в една от най-великите държави в Близкия изток, така и бързо да ликвидира Ислямската република, за да спре бъдещи заплахи.

Конфликтът продължава да разтърсва енергийните пазари, като цените на петрола скачат поради атаки срещу ключови тръбопроводи в Ирак и контрола на хутите над пролива Баб-ел-Мандеб. Въпреки това, Тръмп остава оптимист и твърди, че тези ценови скокове са временни и ще спаднат значително веднага щом войната приключи.

Паралелно с Близкия изток, САЩ затвърдиха стратегическото си присъствие в Севера. След серия от провокативни изявления за „поемането“ на Гренландия, Тръмп подписа споразумение за сигурност с Дания. Договорът предвижда изграждането на две големи военни бази на острова, като Гренландия остава част от датската територия.

Графикът на американския лидер в Ню Йорк беше претъпкан с двустранни срещи с лидери от Великобритания, Япония и Украйна, както и неофициални разговори с Венецуела. Тръмп също така се фокусира върху регионалната си инициатива „Щит на Америка“, насочена към борба с насилието на наркокартелите в Латинска Америка, и обсъди бъдещето на региона с държавите от Съвета за сътрудничество на Залива.