Образът на Димитър Ковачев-Фънки в публичното пространство е изграден от остри коментари, безкомпромисно съдийство в телевизионни формати и рокаджийски дух. За мнозина той е просто „лошото ченге“ от малкия екран, но зад тази фасада се крие човек с неочаквано мек характер и дълбока привързаност към семейните ценности. Малцина подозират, че музикантът, когото познаваме от групи като „Ера“ и „Черно фередже“, всъщност е изключително емоционална натура, чийто живот е изпълнен с интересни обрати.

Преди да се отдаде на баса и сцената, Фънки е бил обещаващ спортист. Детството му преминава в плувния интернат в Сандански, където дисциплината е била ежедневие. Въпреки че произхожда от семейство на медици – баща му е бил уважаван рентгенолог, а майка му медицинска сестра – той избира пътя на „черната овца“ в семейството. Загубата на баща му, който се бори с болестта на Паркинсон до 92-годишна възраст, оставя траен отпечатък върху него, но пък дълголетието е в гените му, като се има предвид, че неговата баба доживява до респектиращите 102 години.

Пътят към Музикалната академия за него не е бил директен. Фънки е трябвало да работи като санитар, за да натрупа необходимия трудов стаж за кандидатстване в Държавната консерватория. Тези години са белязани и от съжителството с баба му Иринка, в чиято стая младежът е слушал тежък рок под плакатите на Slayer и Alice Cooper. Този бунтарски дух по-късно го отвежда в култовото заведение „Кравай“, където среща любовта на живота си – Антония.

Макар да твърди шеговито, че се е родил женен, Фънки предлага брак на съпругата си Антония чак след осемгодишна връзка. Тя е инженер по професия и с чешки корени, а двамата успяват да запазят хармонията в дома си вече десетилетия. Антония описва съвместния им живот като динамичен и изпълнен с обич. Тя е „огънят“, а той „барутът“, но заедно успяват да изградят здрава крепост, в която водещи са разбирателството и чувството за хумор.

Децата на музиканта също носят неговия специфичен заряд. Синът му Георги е запленен от хип-хоп културата и бийтбокса, което често става повод за добронамерени шеги от страна на баща му. Дъщеря му Карла, която е на 25 години, е неговото голямо вдъхновение и гордост. Тя го описва като изключително честен и добър човек, който я е научил да не робува на материалното, а да цени истинското общуване и моралните ценности.

В домашна обстановка Фънки е далеч от образа на темерут. Той е душата на компанията, обича да разказва вицове и се радва на малките жестове. Един от най-милите им семейни ритуали е вечерната чаша чай, която Карла му поднася всяка вечер преди сън. Именно тези моменти разкриват истинската същност на човека, който за пред камерите носи маската на суров критик, но у дома е просто любящ баща и съпруг, обожаван от най-близките си.