Сирия се опитва да възвърне миналата си слава като текстилен гигант, като заложи на стратегическо възстановяване на индустрията си. Символ на този нов старт стана изложението Nas Tex 2026 в Алепо, където над 300 компании от около 20 държави се събраха, за да поставят основите на икономическо възраждане. Това събитие не е просто търговска панагир, а заявка за завръщане на пазара на тъканите, който някога бе визитна картичка за целия регион.

Историята на Дамаск и Алепо е неразривно свързана с луксозните тъкани, чийто престиж е достигнал до най-високите нива – включително и в гардероба на британското кралско семейство, където сирийски текстил е бил използван за сватбената рокля на кралица Елизабет II. Тази ера на доминация, базирана на висококачествен памук и майсторски труд, обаче бе разбити от гражданската война след 2011 г. Конфликтът доведе до масово разрушаване на фабрики и „изтичане“ на ценни кадри и ноу-хау към Турция и Египет, което превърна тези съседни държави в нови лидери в сектора.

Въпреки тежките удари, Сирия разполага с „скрито оръжие“ – combination от квалифицирана работна ръка и значително по-ниски разходи за труд в сравнение с Китай и Турция. Освен това географското положение на страната е огромно предимство, тъй като съкращава времето и разходите за доставка до европейските и завоите на Залива. Именно тези фактори правят сирийските продукти силно конкурентоспособни на международната сцена.

За да ускорят процеса, сирийските власти сключват партньорства с Китай, включително споразумения с Suzhou Land Group за развитие на индустриалните зони в Шейх Наджар, Адра и Хасия. Целта е създаването на модерни центрове за обучение, които да подготвят кадри за директна работа в новите производствени линии. Паралелно с това се опитват да възродят и древни занаяти като копринопроизводството, с надеждата Сирия отново да се превърне в ключов възел по „Пътя на коприната“.

Пътят към пълното възстановяване обаче е осеян с препятствия. Към момента само около 57% от текстилните предприятия в страната функционират, а липсата на качествени местни препрядници принуждава производителите да разчитат на внос от Индия. Високите цени на горивата и малкият вътрешен пазар налагат задължително ориентиране към износа, за да бъде устойчив бизнес моделът.

Ключов момент в настоящата ситуация е отмяната на западните санкции по-рано тази година, което премахна страха на големите инвеститори от вливане на капитал в страната. С очакваното връщане на инвеститорите и възстановяването на памучното производство до 400 000 тона годишно, Сирия се надява да изгради изцяло интегрирани производствени вериги – от суровината до крайния продукт.