В един свят, където бъдещето се кове в класните стаи, Русия изглежда върви по обратен път. От началото на века, броят на училищата в страната е намалял шокиращо с 45%, превръщайки някогашната широка образователна мрежа в свиваща се сянка. Доклад на Висшата школа по икономика разкрива мрачна картина: от 68 800 институции през 2000 г. до едва 38 000 през 2026 г., при все че населението в училищна възраст е спаднало само с 13.5%.

Най-тежко засегнати са селските райони, където повече от половината държавни училища са затворили врати – от над 45 000 до едва 21 000. Но и градските училища не са пощадени, намалявайки от 22 700 на 16 300. Този процес на “оптимизация”, стартиран през 2001 г., е продиктуван от преминаването към финансиране на база ученик. По-малкото деца означават по-малко държавни средства, което прави малките училища финансово неустойчиви и ги принуждава да се слеят или да затворят завинаги.

Последиците от тези затваряния са дълбоки и многопластови. Докато броят на училищата намалява, средният брой ученици на училище нараства значително – от около 300 преди 15 години до 470 днес. Това води до пренаселени класове и опасения за качеството на образованието, както протестират учители и родители. Социолозите дори свързват затварянето на училища с обезлюдяването на селата, тъй като семействата често се разделят, когато един родител се мести с децата в град, търсейки образование, докато другият остава да работи.

Пример за това е село Атари в Кировска област, което след затварянето на местното училище е почти изоставено. Комунистическата партия призовава селските училища да бъдат финансирани като стратегическа социална инфраструктура, а не на база ученик, предлагайки мораториум върху затварянето и гарантиран целогодишен транспорт до съседни училища. Въпреки това, тенденцията за централизация и свиване на образователната мрежа продължава.

Наред с физическото свиване на училищната мрежа, руското образование претърпява и дълбока идеологическа трансформация. От септември 2022 г. всички руски училища провеждат задължителен седмичен час, наречен “Разговори за важното”, с учебни планове, директно предоставени от Министерството на образованието. Тези часове включват теми като руски традиционни ценности, глобалната роля на Русия и “специалната военна операция” в Украйна, представяна като “служба на Родината” и “саможертва”.

Нови унифицирани учебници по история, въведени за по-големите ученици през 2023 г. и за средните класове от 2024-2025 г., допълнително циментират тази наративна рамка. Те описват Украйна като “агресивен антируски плацдарм”, а анексирането на Крим през 2014 г. като “коригиране на историческа несправедливост”. Западните санкции са представени като опит за унищожаване на руската икономика, докато учениците са инструктирани да не вярват на информацията, намерена онлайн. Тези учебници, редактирани от Владимир Медински – съветник на Путин, са критикувани от Amnesty International като “циничен опит за изкореняване на украинската култура и идентичност” и “прикриване на истината”.

Така руската образователна система е изправена пред двойно предизвикателство: физическо свиване и идеологическа преориентация. Докато броят на училищата намалява, останалите се превръщат във все по-мощен инструмент за формиране на “лоялна държавна идеология”, оставяйки бъдещите поколения с една силно контролирана и едностранна представа за света и историята.