Дигиталните атаки отдавна не са единственият кошмар за европейските компании. Докато киберпрестъпността привлича основното внимание, съвременният бизнес се сблъсква с многопластови заплахи, които застрашават не само данните, но и физическата сигурност на служителите и ръководителите. Проучванията показват стряскаща статистика: трима от всеки четирима служители в Европейския съюз се сблъскват със съмнителни имейли, съобщения или фалшиви уебсайтове по време на работа.

Освен фишинг атаките и опитите за кражба на пароли, корпоративният свят в Европа е изправен пред сериозни рискове, идващи от организирани групи, враждебни държави и дори отвътре. Вътрешните заплахи, идващи от недоволни настоящи или бивши служители, отбелязват сериозен ръст в световен мащаб, като средните разходи за подобни инциденти на европейска земя достигат милиони долари.

Физическата безопасност на висшите мениджъри и техните семейства също е подложена на изпитание. Насилието и заплахите към главни изпълнителни директори вече не са изолирани случаи, а тревожна тенденция. Дори личният живот и активността в социалните мрежи на близките на ръководителите могат несъзнателно да разкрият чувствителна информация, която злонамерени лица да използват.

Експертите отбелязват, че днешните рискове са изключително трудни за прогнозиране и картографиране. Нарастващата икономическа несигурност и дълбоката политическа поляризация в обществото често намират израз в агресия към видими символи на успеха, каквито са големите корпорации и техните ръководители. Управлението на разногласитата на работното място се превръща в сериозно предизвикателство за работодателите.

За да се справят с тази сложна обстановка, организациите трябва да разпознават потенциалните „тригерни точки“ и да адаптират стратегиите си за сигурност. Изкуственият интелект навлиза масово като инструмент за защита чрез разпознаване на лица, следене на социалните мрежи и предвиждане на нови заплахи. Сигурността вече трябва да стои на върха на корпоративния дневен ред в Европа.