Океанските дълбини винаги са криели своите най-съкровени тайни, а сред тях е и митичният колосален калмар – същество, чието съществуване е било известно от цял век, но чийто живот в естествената му среда оставаше забулен в пълна мистерия. Досега. В един забележителен момент, човечеството надникна в този скрит свят, заснемайки за първи път жив колосален калмар в неговия дом.

Датата е 9 март 2025 г., мястото – близо до Южните Сандвичеви острови. Дистанционно управляем подводен апарат, наречен SuBastian, на около 600 метра под повърхността на водата, улавя невероятна гледка: младо калмарче преминава през обектива му. За изследователите, които наблюдават предаването на живо, това е било шокиращо и емоционално откритие – „красиво и необичайно“, както го описват те. Един миг, който променя десетилетия на неведение.

Видът Mesonychoteuthis hamiltoni е идентифициран за първи път през далечната 1925 г., но не от живо същество, а от два фрагмента, открити в стомах на кашалот край Фолкландските острови. Британският зоолог Гай Кобърн Робсън е човекът, който формално описва този гигант, полагайки основите на едновековна загадка. Оттогава насам, знанията ни за колосалния калмар се базираха почти изцяло на подобни останки – трохи от информация, извлечени от дълбоководни хищници.

Първият цял екземпляр е открит едва през 1981 г., а през 2003 г. е намерена женска подрастваща, дълга 5,4 метра и тежаща около 300 килограма. Най-големият известен екземпляр, с тегло от близо 500 килограма, е уловен през 2007 г. и днес е изложен в Музея на Нова Зеландия Te Papa Tongarewa. Въпреки тези открития, никой никога не е виждал колосален калмар жив в естествената му дълбоководна среда, което го правеше едно от най-неуловимите създания на планетата.

Тази промяна стана възможна благодарение на международния екип от изследователи на борда на научноизследователския кораб Falkor (too) на Schmidt Ocean Institute. По време на 35-дневна експедиция, целяща търсене на нов морски живот, подводният апарат SuBastian заснема малкото калмарче, което, макар и по-малко от метър, е предвестник на гиганти, достигащи над 6 метра дължина и тегло до 500 килограма, което го прави най-тежкото безгръбначно на Земята.

„За 100 години основно сме ги срещали като останки от плячка в стомасите на китове и морски птици“, казва д-р Кат Болстад, биолог по главоноги от Технологичния университет в Окланд. Тя добавя, че е вълнуващо да се види първият „на място“ кадър на млад колосален калмар и да се осъзнае, че те нямат представа за съществуването на хората. Това откритие не е изолиран случай; само два месеца по-рано, същият екип заснема и първите кадри на друг неуловим вид – ледников стъклен калмар – доказвайки, че океанът е неизчерпаем източник на чудеса.

Тези незабравими моменти ни напомнят, че океанът е препълнен с тайни, които тепърва предстои да бъдат разгадани. Всяко ново спускане в бездната е стъпка към разбирането на нашия свят и неговите невероятни обитатели. Колосалният калмар вече не е само фрагмент от миналото или обект на митовете, а живо, дишащо доказателство за чудесата, които се крият под вълните.