Човешкият мозък съхранява толкова дълбок и вкоренен спомен за гравитацията, че астронавтите в Космоса продължават да преценяват погрешно колко силно трябва да държат предметите, дори след като са прекарали месеци в безтегловност. Това установява ново проучване, публикувано в престижното издание Journal of Neuroscience.

Констатациите хвърлят нова светлина върху това колко силно нашият житейски опит с гравитацията оформя най-основните ни физически действия. Резултатите могат да имат реални последици за бъдещите мисии до Луната и Марс, където нивата на привличане са различни от земните.

Изследването, ръководено от Филип Льофевр, професор по биомедицинско инженерство, проследява 11 астронавти на борда на Международната космическа станция (МКС) по време на мисии с продължителност от пет до шест месеца. Льофевр обяснява, че на Земята хващането на предмет е асиметрично действие – ние стискаме по-силно, когато вдигаме нещо, отколкото когато го сваляме, защото гравитацията заплашва да го изплъзне от ръката ни само при движение надолу.

В условията на микрогравитация тази логика вече не е приложима. Обект, пуснат във всеки момент, просто ще се носи в пространството, което означава, че силата на захвата трябва да бъде еднаква по време на цялото движение. Изследователите очакваха астронавтите да усвоят това бързо, но се случи нещо неочаквано.

Вместо да изравнят захвата си, астронавтите всъщност започнали да стискат по-силно в „горната“ част на движението, отколкото в долната. Льофевр описва това като вид перцептивна илюзия, вкоренена в очакванията: „Мозъкът по някакъв начин свръхкомпенсира очакването. Той знае, че предметът трябва да тежи, и коригира действията, въпреки че теглото липсва“.

Завръщане към земните навици

Екипът е получил достъп до астронавтите само ден след завръщането им на Земята. Оказало се, че в първите часове след кацането те все още стискали предметите така, сякаш са в безтегловност – потенциално опасен инстинкт при боравене с чупливи обекти. Въпреки това, само след няколко десетки повторения, техният захват се нормализирал напълно.

Това показва, че когато се върнат на Земята, хората пренастройват двигателните си умения много по-бързо, отколкото успяват да се адаптират към микрогравитацията в Космоса. Тези данни са критични за подготовката на екипажи, които ще кацат на Луната, където частичната гравитация може да подведе сетивата им и да доведе до инциденти при работа с оборудване.