Светът загуби един изключителен човек, а семейството на Мира Добрева потъна в дълбока скръб след сирените за Веселин Добрев. За дъщеря му, Лора, той не беше просто родител, а истински ментор и пример за човечност.

В едно проникновено спомняне Лора разкрива основните ценности, които баща ѝ е заложил в нея. Той я е научил на най-важното – да бъде широко скроена и да приеме хората такива, каквито са, без да бърза да ги съди.

Веселин Добрев е оставил след себе си образ на човек с огромна душа и безкрайна великодущност. Неговата усмивка и способност да разбира отсрещния са останали като най-ценният му отпечатък в сърцата на близките му.

До последните си дни той е запазил ролята на любящ баща, грижейки се за дъщеря си с нежността, с която се грижи за малко дете. Тази безусловна обич е направила връзката им неразрушима дори пред лицето на смъртта.

Символиката на розите затваря един жизнен кръг – от първата роза, която той ѝ е подарил, до последната, която тя поднесе в знак на вечна благодарност. Лора се сбогува с него като с ангел, който се е завърнал при Господ.

Сега остава само обещанието, че неговите уроци за доброта ще продължат да живеят. Лора се заCOMMITира всеки ден да върви по пътя на светлината, за да бъде баща ѝ горд с нея от отвъдното.