Световната енергийна сигурност е подложена на сериозно изпитание след резкия ескалационен скок в отношенията между САЩ и Иран. Стратегическият пролив Хормуз се превърна в арена на открити военни действия, след като два танкера на Обединените арабски емирства бяха ударени от ирански крилати ракети.

Трагедията остави след себе си една жертва – член на екипаж от Индия – и осем ранени, докато корабите бяха обгърнати от пламъци. Министерството на отбраната на ОАЕ определи случилото се като грубо нарушение на международното право, подчертайки готовността си да предприеме всякакви мерки за защита на националните си интереси.

Отговорът на Вашингтон бе незабавен и мащабен. Централното командване на САЩ провежда петчасова операция, насочена към множество обекти в Южен Иран. В ответ на това Техеран атакува американски военни позиции в Бахрейн и Кувейт, а Йордания съобщи за прехващането на четири ирански ракети в своето въздушно пространство.

Ситуацията се задълбочава с обявеното от президента Доналд Тръмп въвеждане на военно-морска блокада, която ще започне във вторник в 20:00 GMT. Вашингтон се стреми да контролира трафика към иранските пристанища, като Тръмп заявява, че САЩ ще станат „пазителят на пролива Хормуз“, като дори предлага въвеждането на такса от 20% за търговските товари, преминаващи през региона.

Иранският външен министър Аббас Аракчи категорично отхвърли претенциите на САЩ, настоявайки, че Техеран винаги е бил и ще остане истинският гарант на сигурността в пролива. Въпреки това, той призна, че страната, която осигурява безопасен преход, трябва да бъде компенсирана финансово.

Тъй като през този тесен коридор преминава около една петината от световния търговски петрол, всяко ново напрежение застрашава глобалните пазари. С включването на съседни държави в конфликта, рискът от пълномащабна регионална война става все по-реален и плашещ.