Световната статистика за изчезналите лица по време на военни конфликти придобива тревожни измерения. Данните на Международния комитет на Червения кръст показват ръст от 70% в броя на изчезналите за периода между 2019 и 2024 г. По време на международна конференция в Баку експерти от цял свят се обединиха около тезата, че основната пречка пред идентифицирането на жертвите не е липсата на технологии, а отсъствието на истинска политическа воля.

Аржентинският антрополог Луис Бернардо Фондебридер, който е работил в 66 държави, сподели своя опит от последните четири десетилетия. Според него семействата на изчезналите навсякъде търсят справедливост и истина, но често се сблъскват с празни обещания от страна на властите. Той е категоричен, че държавите рядко проявяват реален интерес към разследване на случаите и търсене на отговорност от извършителите.

Ситуацията в Украйна е особено критична. Към есента на 2026 г. регистрираните като изчезнали лица в страната достигат стряскащите 280 000, като всеки месец списъкът се увеличава с нови 10 000 случая. Бившият президент на Украйна Виктор Юшченко определи процеса по издирване и идентификация като „колосална задача“, изразявайки скептицизъм относно възможността за съдействие от страна на Русия по въпроса.

Въпреки че технологичният напредък дава нови инструменти за работа, експерти като Кристиан Ривие от Червения кръст подчертават, че технологиите са само част от решението. Голямото предизвикателство остава човешкият капацитет за обработка на информацията и провеждането на ефективен съдебно-медицински процес, който да изключи грешки при идентификацията.

Азербайджан, който е домакин на диалога за изчезналите лица, също продължава търсенето на своите 4 010 граждани, изчезнали по време на конфликтите в Карабах. Държавната комисия на страната вече е събрала ДНК проби от над 11 000 роднини, за да улесни процеса. Според експерти като Ризван Набиев и фотожурналиста Реза Дегати, споделянето на информация и системното събиране на доказателства са ключови не само за намирането на хората, но и за изграждането на доверие между обществата след края на войната.