Йети – митичното същество, наподобяващо гигантска маймуна, отдавна обитава въображението на хората като пазител на хималайските върхове. Макар науката да остава скептична, разказите за „снежния човек“ продължават да подклаждат любопитството ни чрез снимки на отпечатъци и мистериозни свидетелства.

Корените на тази история се крият в тибетския фолклор и будистките традиции, където срещата с това същество често се приема като лош знак. Светът научава за него през 1832 г., когато естествоизпитателят Б. Х. Ходжсън описва среща с „див човек“. През следващите десетилетия изследователи твърдят, че откриват козина, части от тела и странни следи, подхранвайки мита.

През 50-те и 60-те години на миналия век британски алпинисти поставят въпроса за Йети в центъра на вниманието, включително чрез експедиции, водени от сър Едмунд Хилари. Въпреки съвременните ДНК анализи, които досега свързват всички „доказателства“ с известни животински видове, Йети остава икона на непознатото.

Следите на Ерик Шиптън: Най-известното доказателство?

През 1951 г. алпинистът Ерик Шиптън и д-р Майкъл Уорд се натъкват на нещо необичайно по време на проучване на маршрути към Еверест. На 15 000 фута височина, те откриват поредица от странни отпечатъци. Уорд описва как следите са имали видими „нокти“ при пресичане на ледник. Отпечатъците са били дълги около 30-35 см с характерна форма на палец и четири по-малки пръста.

Шерпата Тензинг Норгей, придружаващ експедицията, е бил убеден, че това е Йети. Той описва съществото като високо около пет фута, покрито с кафява козина и с човешко лице. Важно е да се отбележи, че въпреки познанията си, самият Норгей никога не е виждал Йети лично. Въпреки че снимките обикалят света като „най-доброто доказателство“, мнозина експерти смятат, че следите са просто обикновени животински стъпки, деформирани от слънцето и топенето на леда.