Земята пази безброй улики за своето минало, а фосилите са прозорецът, през който надничаме към отдавна изчезнали екосистеми. Но колко далеч назад във времето се простира животът? Изследване на Университета в Уисконсин-Медисън, в партньорство с UCLA, дава отговор чрез скали от Западна Австралия.

Учените са установили, че в тези скали се съдържат най-старите известни фосили, датиращи от преди около 3,5 милиарда години. В пробите са открити 11 микробиални екземпляра – някои принадлежат към отдавна изчезнали бактерии, докато други приличат поразително на съвременни микроорганизми.

Микрофосилите: Невидимите свидетели

Тези находки са микроскопични – всяка е широка едва 10 микрометра. За сравнение, осем такива фосила могат да се поберат по ширината на човешки косъм. Първите описания на тези структури са направени през 1993 г. от палеобиолога Дж. Уилям Шопф. Макар първоначално откритията му да бяха посрещнати със скептицизъм от колеги, смятащи ги за минерални образувания, днес тяхната биологична природа е доказана.

Технологичен пробив в анализа

Шопф и колегата му Джон Вали използваха масспектрометрия на вторични йони (SIMS), за да разделят въглерода в фосилите на изотопи. Този сложен процес, отнел близо 10 години за прецизиране, потвърди, че обектите някога са били живи организми. Откритите видове включват метан-произвеждащи археи, метан-консумиращи бактерии и фототрофни организми.

Какво означава това за бъдещето?

Откритието хвърля светлина върху това как ранният живот е оцелявал в безкислородна среда. Шопф вярва, че това е доказателство, че животът може да е често срещан във Вселената. Ако преди 3,5 милиарда години е съществувало такова разнообразие, вероятно животът е възникнал много по-рано, отколкото сме предполагали. Дебатът обаче остава отворен – съществуват теории за фосили на възраст 4,3 милиарда години, открити в Квебек, Канада, което подтиква учените към продължаване на търсенията.