Векове наред изкуствоведите се опитват да разгадаят една от най-големите мистерии в класическата живопис: къде свършва ръката на великия майстор и къде започва работата на неговите чираци. През XVII век ателиетата са функционирали като добре смазани машини, в които десетки художници са довършвали детайлите под общото име на един гений. Днес, благодарение на напредналите технологии, този исторически възел започва да се разплита по неочакван начин.

Екип от изследователи от университета „Кейс Уестърн Ризърв“ в Охайо представи революционен модел за машинно обучение, наречен PATCH (pairwise assignment training for classifying heterogeneity). Тази програма не просто разглежда картината като цяло, а се вглежда в микроскопичните детайли на текстурата и щриха. Изкуственият интелект е обучен да разпознава специфичния почерк на художника, анализирайки зони от едва един квадратен сантиметър.

Методологията на PATCH е уникална със своята прецизност. Системата сравнява малки „кръпки“ от произведения, за които е категорично доказано, че са дело на един автор, с такива, чийто произход е спорен. По този начин тя може да идентифицира дали даден олтар на Ел Греко е изцяло негово творение или в него са оставили следи и други ръце от неговото ателие, което е било обичайна практика за епохата.

Проектът е плод на мащабно сътрудничество между физици, компютърни специалисти, антрополози и историци на изкуството. Техните открития, публикувани в престижното списание Science Advances, хвърлят нова светлина върху начина, по който са се създавали големите шедьоври на ранната модерна епоха. Това е мощен нов инструмент в ръцете на експертите, който обещава да пренапише части от историята на изкуството, като раздели индивидуалния талант от колективния труд.