Официалният фонд за възстановяване на Газа, създаден от „Борда за мира“ на Доналд Тръмп, е напълно празен. Въпреки че редица държави-членки са обещали милиарди долари, в сметките, управлявани от Световната банка и одобрени от ООН, няма нито един цент. Според вътрешни източници, тази финансова празнота се дължи на факта, че фондът е предназначен за фазата на реално строителство, до която регионът все още не е достигнал.

Структурата на този орган предизвика сериозно недоумение в дипломатическите кръгове. Тръмп не се ограничи с традиционните партньори в Близкия изток, а отправи покани дори до руския президент Владимир Путин. Докато някои малки държави и идеологически съюзници бързаха да се присъединят, големи европейски нации изцяло бойкотираха инициативата. Още повече, „Бордът за мира“ е под абсолютния и личен контрол на Тръмп, който притежава последната дума дори след края на президентския си мандат.

Реалността на терена обаче е далеч от визионерските планове за мир. Въпреки обявеното преди време прекратяване на огъня, подкрепено от САЩ, военните операции на Израел продължават. Оттогава са загинали наймалко 910 души, а Израел все още контролира над 60% от територията на Газа, включително всички стратегически пунктове за влизане и излизане, което притиска населението към крайбрежието.

Финансовите разминания стават още по-странни, когато се разгледа информацията от Financial Times. Докато официалният фонд е празен, се твърди, че дарения са постъпвали директно в сметка на JPMorgan, за която няма никакви изисквания за независима прозрачност. Това се случва на фона на огромни обещания: 10 милиарда долара от САЩ и по най-малко един милиард от Катар, Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства. Интересно е, че според устава на организацията, всеки член трябва да заплати един милиард долара за постоянен статус.

Мащабите на трагедията в Газа изискват ресурси, които далеч надхвърлят текущите обещания. Според оценка на ЕС и ООН, за следващото десетилетие ще бъдат необходими над 71 милиарда долара за възстановяване на инфраструктурата. В момента хуманитарната ситуация остава критична, а разликата между политическите жестове и реалната помощ остава огромна.