Докато в столицата Джакарта страната празнуваше своя Ден на независимостта с тържествени паради и радост, на остров Флорес реалността беше съвсем различна. Мощно земетресение с магнитуд 7.7 превърна живота на хиляди хора в кошмар, оставяйки след себе си разруха и дълбока скръб, която напълно заглуши националните празници.

Трагедията отне живота на 53 души и остави над стото ранени. Макар спасителните екипи да докладват, че няма изчезнали, мащабът на щетите е стряскащ. Над 12 800 души се оказаха без покрив, принудени да търсят временен приют в училища, полицейски участъци или просто под открито небе.

За много от местните жители страхът е постоянен спътник, подхранван от стотици последващи трусове. Тези хора не просто се боят от срутване на стените, но и носят в себе си травмата от 1992 година, когато подобно земетресение и последвалото цунами отнеха живота на около 2 500 души. Сега, сред пукнатини и руини, те се чувстват забравени от държавата, докато чакат помощ, която не идва достатъчно бързо.

Разрушенията са масивни – над 900 къщи са сериозно повредени, а десетки обществени сгради, включително болници и училища, са станали необитаеми. Най-тежко е ударено бъдещето на най-малките; според данни на хуманитарни организации, над 8 000 деца са изложени на рискове и са лишени от образованието си в резултат на бедствието.

В отговор на кризата, индонезийските военно-въздушни сили мобилизираха транспортни самолети и хеликоптери, за да доставят 13 тона хуманитарна помощ, включваща храна, вода и медицински консумативи. Въпреки тези усилия, разочарованието сред оцелялите е голямо. Много от тях са избягали от домовете си само с дрехите на гърба си и продължават да се молят правителството да „отвори очи“ и да им осигури базово оцеляване.