Белград се превърна в арена на сблъсък между болезнатото минало и стремежа към европейско бъдеще. Смъртта на Ратко Младич, осъдения за геноцид военен престъпник, отново раздели обществеността и постави Сърбия в пряма конфронтация с Брюксел, разкривайки дълбоките рани от войните в Босна и Херцеговина.

Погребението на бившия командир на боснейската сръбска армия се превърна в сложен дипломатически баланс. Въпреки първоначалните намерения за пълни държавни чести, впоследствие беше решено той да бъде изпратен без официално присъствие на президент, премиер или говорител на парламента. Няма да има нито церемониални салюти, нито погребение в „Алеята на великите“, което е опит на Белград да умилостиви международната общност.

Международната общност реагира остро на опитите за героизиране на човека, известен като „Касапа от Босна“. Европейският комисар Марта Кос дори отмени посещението си в Сърбия, заявявайки, че прославянето на престъпник е напълно несъвместимо със стойностите, върху които е изграден пътят към ЕС. Сърбският президент Александър Вучич обаче отвърна с резка критика, определяйки обясненията на Кос като „глупави“ и подчертавайки, че държавата ще осигури достойно изпращане, без обаче да нарушава протокола.

Трагедията в Сребреница, където над 8 000 мъже и момчета бяха екзекутирани, и жестоката обсада на Сараево остават като мрачни напомняния за наследството на Младич. Докато семейството му търси спокойствие, Трибунала в Хага изрази солидарност с жертвите и техните семейства, осъждайки всяко действие, което прославя лица, осъдени за престъпления срещу човечността.

Скандалът излезе извън рамките на политиката и нахлу в спорта. UEFA наложи тежки глоби на „Црвена звезда“ и „Борац Банялука“ заради скандиранията на феновете в чест на Младич по време на европейски мачове. Тези санкции подчертават, че за света Младич остава символ на ужасите на войната, докато за част от населението в региона той все още е възприеман като национален герой.