Случаят с тежко пострадалото израелско момче край Ахелой се превърна в лакмус за състоянието на българската система за спешна помощ по въздух (HEMS). Вместо гордост от новата техника, инцидентът предизвика вълна от професионално възмущение, след като стана ясно, че чуждестранни специалисти е трябвало да коригират преценката на родните медици относно безопасността на въздушния транспорт.

Д-р Благомир Здравков, един от водещите специалисти по детска медицина у нас, изрази острото си несъгласие с начина, по който се управляват мисиите на хеликоптерите. Според него е недопустимо чужди екипи да идват в България и да посочват базови медицински противопоказания, които нашите специалисти би трябвало да разпознават мигновено. Оценката на израелските лекари, че детето не бива да лети поради риск от влошаване на състоянието, освети сериозни пропуски в подготовката на българските кадри.

Основният медицински аргумент в случая е свързан с физиологичните промени при полет. При пациенти с тежки черепно-мозъчни травми острата фаза е критична. Промените в атмосферното налягане и надморската височина могат да доведат до фатални изменения в състоянието на пострадалия. Докато българските екипи са дали „зелена светлина“ за полет, израелските им колеги са спрели транспорта, за да защитят живота на пациента – действие, което д-р Здравков определя като урок по адекватност.

Въпросът обаче не опира само до един конкретен случай, а до липсата на работещи алгоритми. Системата HEMS беше създадена с обещанието за бърза реакция при катастрофи, но статистиката показва друга реалност. Въпреки че през 2025 г. са регистрирани над 2000 пострадали при пътни инциденти извън населените места, обществото все още не е видяло хеликоптер да кацне на платното, за да спаси живот в „златния час“.

Интересен парадокс е, че докато машините вече се включват в планински спасителни акции, те остават пасивни при масови инциденти на пътя. Медицинските стандарти изискват въздушен транспорт при катастрофи с множество критични пациенти, но реалното приложение на тези правила изглежда блокирано от липса на организация или ясна политическа воля.

В крайна сметка, без ясни протоколи и адекватна експертиза, модерните хеликоптери остават просто скъпа техника, а не работещ инструмент за спасяване. Критиката на д-р Здравков е сигнал, че системата има нужда от спешен „ремонт“, преди следващият критичен случай отново да ни изложи пред международната медицинска общност.