Мистерията около огромното, покрито с козина същество, известно като Бигфут или Саскуоч, не е просто модерен феномен. Корените на тази легенда се простират над 3000 години назад, като много индиански племена, включително ирокезите и шауни, разказват истории за него. Някои теоретици вярват, че тези създания са оцеляли членове на изчезнала раса от гигантски маймуни, които са пресичали Беринговия мост от Азия към Северна Америка.

В САЩ разнообразието на тези създания е забележително. Според някои изследователи съществуват над 12 различни вида, вариращи от по-хуманоидния „Тревен човек“ до ужасяващия „Полунощен свиркач“. Този последен е известен с това, че издава звук, напомнящ на парни двигател, и се смята за един от първите видове, които са напуснали пещерните системи, за да колонизират различни части на континента.

Историята на официалните „открития“ е пълна с противоречия. Първите следи са документирани още през 1811 г. от британския изследовател Дейвид Томпсън в Алберта, Канада. По-късно, през 1958 г., името „Бигфут“ става популярно след reported следи в Калифорния, които обаче по-късно се оказаха измама, дело на Рей Уолъс. Дори ФБР се е включвало в търсенето през 1976 г., но анализите на предоставените косми показаха, че те принадлежат на семейството на еленеците.

Един от най-значимите моменти е филмът на Патърсън и Гимлин от 1967 г. Въпреки че много хора го смятат за фалшификат, някои експерти твърдят, че мускулатурата и пропорциите на създанието във видеото са твърде прецизни за костюм. Тази неопределеност е споделил и Джон Напиер от Смитсоновия институт, който, макар и скептичен към филма, е останал убеден, че в северозападните части на Америка съществува нещо, което оставя човешки следи.

Биологичните характеристики и поведението на Саскуоч са обект на много странни теории. Най-честите наблюдения се концентрират в тихоокеанския северозапад. Твърди се, че те комуникират чрез удари по дърветата или чрез примитивен език, подобен на този в записите от Сиера Невада. Диетата им също е любопитна – видът „Яху“ в Западна Вирджиния уж обожава ябълки от сорта Голден Делишъс, а други свидетели твърдят, че създанията харесват беглис с боровинки.

По-мрачните легенди говорят за „Дивия човек“ – агресивен гигант с черна козина, отговорен за смъртта на хора в миналото. Има дори вярвания за паранормални способности, като четене на мисли или способността да карат хората да полудяват и да се събличат. Най-бизарната теория предполага симбиоза с Чупакабрите, където последните действат като ловци-кучета, които привличат плячката за Бигфута.

Културното влияние на мита е огромно. В щата Вашингтън дори е незаконно да се убие Бигфут. Политически фигури като Владимир Путин са твърдили, че са виждали семейства от Йети в Сибир, а известната приматолог Джейн Гудал остава отворена за възможността за съществуването им. Интересно е, че според някои проучвания повече американци вярват в Саскуоч, отколкото се доверяват на своите политици. Дори в литературата се е появил специфичен нишов жанр – еротика с Бигфут, където той е представен като „ултимативния алфа мъж“.

Въпреки множеството опити за измами, като случая с Рик Дайер през 2013 г., който представи глинен модел за истински труп, търсенето продължава. Липсата на физически останки често се обяснява с теорията, че тези създания погребават своите мъртви, което ги прави една от най-големите енигмите на природата.