В Исфахан, на площада „Шахид Алихани“, се разиграва истински кошмар. Иранските власти изпълниха публично смъртните присъди на двама мъже – Амирхосейн Сафари Хосейнабади и Аболфазл Сепахи Баджани. Този акт на жестокост се случи под прикритието на тежка полицейска обсада, докато гражданите, опитващи се да протестират срещу екзекуциите, бяха разпръснати със сила.

Обвиненията срещу тях са тежки – убийства на членове на милицията „Басидж“, подпали и вандализъм по време на разгорените протести от януари. Въпреки това, международната общност вижда в тези процеси нещо съвсем различно. ООН, чрез своите експерти, бие тревога за пълното отсъствие на честни съдебни стандарти, посочвайки затворените врати на съдилищата и принудителните признания, излъчвани по държавната телевизия.

Трагедията в Исфахан не е изолиран случай. Общо 12 млади души бяха осъдени на смърт в едно-единствено дело. До момента четирима от тях вече са екзекутирани, а останалите осем все още чакат своя съдбен час. Особено стряскащ е фактът, че много от осъдените са били едва на 18 или 20 години в момента на ареста си, което прави присъдите им още по-жестоки.

Преди самата екзекуция социалните мрежи бяха заляти от кадри на железни виселици, издигнати на площада. Свидетели разказват за атмосфера на терор и напрежение, докато семействата на осъдените получават последното си право на посещение в централния затвор на града, знаейки, че това е краят на техните близки.

Мащабите на насилието в Иран остават предмет на ожесточен спор. Докато официалните данни на Техеран говорят за около 3 хиляди жертви по време на антиправителствените вълни, правозащитните организации твърдят, че реалната бройка може да достигне до 42 000 души. В тази мъгла от дезинформация и цензура, публичните екзекуции остават най-мрачният символ на режима.