Историята на Марикармен се превърна в болезнен символ на жилищния колапс в Испания. Жената, която е живяла в един и същ мадридски апартамент в продължение на близо 70 години, бе принудена да го напусне след безмилостна намеса от инвестиционен фонд. Наемите, които първоначално са били приемливи, бяха рязко повишени от 500 на 2 650 евро на месец, което направи престоя ѝ невъзможен.

Драмата завърши с полицайско изгонване, което остави възрастната жена в състояние на пълно изтощение и я прати директно в болница. Този инцидент обаче не остана незабелязан и се превърна в катализатор за масови протести в столицата, където хиляди хора излязоха на улиците, за да се противопоставят на жилищната несправедливост.

В центъра на Мадрид се разпъна малък град от около 150 палатки, в които семейства от различни поколения се установиха с цел натиск върху властта. Протестиращите обявиха, че ще останат там поне до вторник, когато е насрочена среща на испанското правителство. Тяхните искания са категорични: незабавни мерки за замразяване на наемите, по-строга защита на наемателите и край на изгонванията, при които хората остават без алтернативен подслон.

Мащабите на недоволството са огромни, макар и данните за присъствието да варират значително. Докато официалните власти съобщават за около 25 000 участници в последния голям марш, Съюзът на наемателите в Мадрид твърди, че на улиците са излезли над 300 000 души.

Зад тези протести стои дълбока системна криза. Според данни на Централната банка на Испания, в страната липсват около 550 000 жилища. Ситуацията се влошава от факта, че социалните жилища съставляват по-малко от 2% от общия фонд, което е далеч под средното ниво за Европейския съюз от 8%.