В сърцето на Ню Делхи се разгърна драматична картина на съпротива. Тибетски бежанци и активисти, обединени от обща болка, използваха радикални жестове като бръснене на главите, за да привлекат вниманието на света към трагедията в родината си. Молитви и протестни скандирания срещу китайския президент Си Дзинпин отекнаха в града, докато демонстрантите призоваха ООН да не остава безразлична.

В основата на недоволството стои новото китайско законодателство, влязло в сила на 1 юли. Докато Пекин твърди, че законът цели да заздрави единството, патриотизма и развитието на 56-те признати етнически групи в страната, за тибетците той е нещо съвсем различно. Те го виждат като инструмент за принудителна асимилация.

Според протестиращите новите правила директно застрашават тибетската идентичност, езика и религиозните традиции. Законът забранява действия, които могат да насърчат разделение между етническите групи, и задължава училищата и семействата да пропагандират националното единство. Още по-тревожен е фактът, че Пекин си запазва правото да преследва лица и организации дори извън границите на Китай, ако сметне, че те вредят на етническото единство.

Протестът в Индия не беше само политически, но и дълбоко емоционален. Участниците организираха молитви в памет на Лобсанг Палден, известен още като Лобга Рангзен. Неговата съдба е най-мрачният символ на това отчаяние – той сложи край на живота си чрез самозапалване пред сградата на ООН в Ню Йорк на 2 юли, опитвайки се да разбуди съвестта на международната общност.