Разградският хегемон официално навлезе в непозната и тревожна територия. След повече от десетилетие на безспорна доминация, Лудогорец приключва сезона без нито един значим трофей в своята витрина. За клуб, свикнал да бъде неизменен шампион още от влизането си в елита през сезон 2011/12, това е събитие с тежки последствия.

Въпреки че в клуба все още се води спечелената през февруари Суперкупа, в коридорите на стадиона никой не приема това отличие за успех. Атмосферата в Разград е напрегната и е ясно, че предстоят драстични промени. Всички погледи са насочени към треньорския щаб, където Пер-Матиас Хьогмо изглежда с изчерпан кредит на доверие.

Историята на клуба помни подобни критични моменти. През 2015 година „орлите“ преживяха сериозен шок след отпадането от Милсами Орхей, което доведе до светкавична смяна на курса. Тогава ръководството отговори с безкомпромисна селекция, привличайки имена като Клаудиу Кешерю и Джонатан Кафу, които предефинираха стандартите в българския футбол.

Сега въпросът е дали братя Домусчиеви ще предприемат подобен мащабен подход. Техният успех в бизнеса е доказателство за умението им да вземат правилни решения, но този път предизвикателството изглежда по-дълбоко. Регресът на отбора не е инцидент от последните месеци, а постепенен процес, който най-накрая достигна своята критична точка.

Голямата амбиция за завръщане в групите на Шампионската лига остава неосъществена мечта вече десет години. Макар че разградчани записаха престижни победи над съперници като Селта и Ница през изминалата кампания, липсата на постоянен прогрес показва, че моделът на управление се нуждае от сериозно осъвременяване, за да избегне пълната стагнация.