Напрежението в редиците на НАТО достигна точка на кипене, след като изтекла вътрешна кореспонденция от Пентагона разкри мащабен план за санкциониране на европейски съюзници. Документите показват дълбокото разочарование на Вашингтон от държави, които отказаха подкрепа за военните действия в Иран. В центъра на бурята се оказва Испания, чието членство в Алианса може да бъде поставено под въпрос като форма на наказание за нейната пасивност.

Испанският премиер Педро Санчес се превърна в един от най-гласните критици на конфликта, описвайки го като „неоправдана и опасна военна интервенция“. Мадрид не само блокира достъпа на американските военновъздушни сили до съвместните бази на своя територия, но и отказа да увеличи разходите си за отбрана до исканите от Доналд Тръмп 5% от БВП. Според източници от НАТО, Белият дом разглежда това поведение като неприемливо, което провокира дискусии за евентуално отстраняване на страната от пакта.

Наказателната стратегия на Вашингтон обаче не спира до Пиренейския полуостров. Изтеклият имейл разкрива, че САЩ обмислят да оттеглят дипломатическата си подкрепа за британския контрол над Фолклендските острови. Това идва като директен отговор на решението на британския премиер Киър Стармър да не участва пряко във войната. Подобен ход би бил стратегически жест към аржентинския президент Хавиер Милей, който е близък съюзник на Тръмп и отдавна предявява претенции към островите.

Експерти по сигурността, сред които и д-р Патрик Бъри, изразяват скептицизъм относно правната възможност за изключване на държава от НАТО без грубо нарушение на договорите. Въпреки това, риториката на Вашингтон, определяща Алианса като „хартиен тигър“, нанася сериозни щети върху единството на организацията. Исторически паралели се правят с 1986 г., когато Испания и Франция също затвориха въздушното си пространство за САЩ по време на кризата в Либия, но тогава това не доведе до толкова радикални заплахи.

В основата на конфликта стои и икономическата несигурност, породена от затварянето на Ормузкия проток. Този ключов воден път, жизненоважен за световната търговия, е блокиран в резултат на военните действия, което изстреля цените на енергията до небесата. Докато дипломатическите усилия на Турция и Пакистан буксуват, вътрешните борби в НАТО заплашват да оставят Запада без единен отговор на глобалната криза.