Здравната система в България се подготвя за сериозно „почистване“ на административните пречки. Основната цел на предстоящата реформа е да се премахне излишното дублиране на функции и да се изчистят тежките бюрократични процеси, които досега забавяха работата на лекарите и администрацията.

Един от най-значимите ходове е промяната в статута на Регионалните здравни инспекции (РЗИ). Те няма да бъдат закривани, но ще престанат да бъдат самостоятелни юридически лица, превръщайки се в териториални дирекции на Министерството на здравеопазването. Тази стъпка цели въвеждането на единни стандарти за работа в цялата страна и съвместяването на информационните системи.

За пациентите тази оптимизация означава, че медицинските специалисти ще разполагат с повече време за реална експертна дейност, вместо да се борят с документи. Промените обхващат не само централното министерство, но и 97 второстепенни разпоредители, включително центровете за спешна медицинска помощ.

След години на застой, проектът за Национална детска болница най-накрая получава нов импулс. Тъй като досегашният модел на управление чрез инвестиционна компания не донесе реален напредък за шест години, министерството поема директен контрол върху процеса, за да гарантира бързото изпълнение на този обект от национално значение.

Голяма новост е и предстоящото въвеждане на дигитална система за оценка на качеството на медицинските грижи. Тя ще бъде разработена на базата на Националната здравноинформационна система, като внедряването ѝ ще започне до края на годината, а пълноценният старт е планиран за началото на 2027 г.

Тази стъпка цели не само да подобри качеството на лечението, но и да ограничи едно от най-големите оплаквания на гражданите – неоправданите доплащания. С по-строг контрол върху разходите за здравно осигуряване и обективни данни за качеството, се надяват да се възстанови изгубеното доверие в здравната система.