Дълги години самоличността на „Дълбокото гърло“ – мистериозният информатор, подпомогнал репортерите на The Washington Post Боб Удуърд и Карл Бърнстийн по време на скандала „Уотъргейт“, остана една от най-големите загадки в американската политика. Едва през 2005 г. стана ясно, че това е Марк Фелт – бивш високопоставен служител във ФБР.

Като втори в йерархията на ФБР, Фелт имаше достъп до най-чувствителната информация. След смъртта на Дж. Едгар Хувър той бе пренебрегнат за поста директор, което, наред с несъгласието му с опитите на Ричард Никсън да възпрепятства разследванията, вероятно е мотивирало неговите действия. Фелт обаче пазеше тайната си десетилетия наред, отричайки публично да е изтичал информация.

Пътят към върха във ФБР

Роден през 1913 г. в Айдахо, Марк Фелт изгражда сериозна кариера в правоприлагащите органи. След завършване на право, той се присъединява към ФБР през 1942 г. По време на Втората световна война се занимава с контрашпионаж, а впоследствие става доверено лице на Дж. Едгар Хувър, изкачвайки се до поста заместник-директор.

„Уотъргейт“ и раждането на „Дълбокото гърло“

Когато на 17 юни 1972 г. е извършен обир в централата на Демократическата партия в комплекса „Уотъргейт“, младият репортер Боб Удуърд се свързва със стария си познат Фелт. За разлика от официалните канали, Фелт потвърждава връзките на Белия дом със случилото се. Така се ражда легендата за тайнствения информатор.

След като скандалът принуждава Никсън да подаде оставка, Фелт се оттегля от служба. По-късно той самият е замесен в скандал, свързан с незаконни акции срещу радикални групи, за което е осъден, но по-късно помилван от Роналд Рейгън.

Признанието

Едва през 2005 г., на 91-годишна възраст, Марк Фелт проговаря пред списание Vanity Fair, признавайки: „Аз съм човекът, когото наричаха Дълбокото гърло“. Той умира през 2008 г., оставяйки след себе си историята за един от най-влиятелните информатори в американската история, чиито истински мотиви остават обект на дебати и до днес.