В дигиталното пространство на Беларус се разгръща сюрреалистична картина: между обяви за продажба на зеленчуци и търсене на частни уроци, внезапно се появяват предложения за „високи заплати и руски паспорти“. Кремъл превръща социалните мрежи като Telegram и Viber в ловни полета, привличайки населението с обещания за бързо богатство в замяна на участие в войната в Украйна.

Примамката е мощна – милиони рубли еднократни плащания, жилищни помощи и дори обещания за изтриване на криминални присъди. Рекрутиращите използват беларуски телефонни номера, за да създадат фалшиво чувство за доверие, представяйки службата не като наемничество, а като „закономерна услуга в армията на Съюзното държавно образование“.

Жертвите на тази схема са почти винаги едни и същи: мъже от малки села и градове, хора с дългове или такива, които се опитват да избягат от правосъдието. Те често не осъзнават, че веднъж подписан договорът в Смоленск или Псков, пътят назад е практически затворен, а те сами стават „пушечно мясо“ в най-опасните щурмови части на фронта.

Парадоксът е, че докато в Беларус наемническата дейност в чужбина може да доведе до седем години затвор, режимът на Лукашенко предпочита мълчанието. Зависимостта на Минск от руските субсидии прави правителството сляпо и глухо за масовия спам и отчаянието на гражданите, които се хвърлят в чужда война.

Стратегията на Москва е ясна: използване на правната двусмисленост на „Съюзното държавно образование“, за да се разшири резервът от човешки ресурси. Колкото повече се продължава конфликтът, толкова по-агресивно става ловът на хора, превръщайки съседната държава в удобен източник за попълване на загубите в украинските окопи.