Международната правозащитна организация Amnesty International отправи тежки обвинения към Русия, определяйки практиките ѝ за набиране на чуждестранни бойци като организиран трафик на хора. Според нов доклад, Москва използва мащабна схема от измами, изнудване и конфискация на документи, за да принуди мигранти и чужденци да се включат във войната в Украйна. Тези действия директно нарушават Протокола от Палермо на ООН, който криминализира набирането на хора чрез принуда или заблуда с цел експлоатация.

Схемата за привличане на „доброволци“ започва още извън пределите на Русия с фалшиви обяви за работа. На много мъже се обещават позиции в логистиката, строителството или складове със заплати от около 2000 долара месечно. Други биват подмамвани с обещания за легално преминаване в Европейския съюз, като Русия се представя за транзитна дестинация. Реалността обаче е коренно различна – при пристигането им паспортите им биват отнемани, а езиковата бариера се използва, за да бъдат принудени да подпишат военни договори, които не разбират.

Вътре в страната натискът върху трудовите мигранти е още по-брутален. Хора с неуреден статут често са изправени пред ултиматум: или незабавна депортация, която за много от тях означава преследване или крайна бедност в родните им страни, или подписване на договор с Министерството на отбраната. Този подход позволява на Кремъл да попълва редиците си, без да предизвиква масово недоволство сред собственото си население, тъй като смъртта на чуждестранни наемници преминава почти незабелязано от руското общество.

Един от най-фрапиращите случаи е този на кенийския лекоатлет Евънс Кибет. Той пристига в Русия за спортно събитие, но след като му е обещана цивилна работа, се озовава в тренировъчен лагер с отнети лични вещи и телефон. Подобни истории споделят пленници от Бразилия, Куба, Египет, Шри Ланка и редица африкански държави. Към април тази година са идентифицирани над 28 000 чужденци от 136 държави, които са се сражавали на страната на Русия, без да се броят редовните севернокорейски части.

Реакцията на международната общност не закъсня. Държави като Индия, Непал, Кения и Южна Африка вече изпратиха официални дипломатически ноти с искане за незабавното репатриране на техните граждани. В някои страни започнаха разследвания срещу местни престъпни мрежи, които сътрудничат на руските служби. Европейският парламент също прие резолюция, с която официално осъди тези практики като грубо нарушение на човешките права и форма на съвременен трафик на хора.

Въпреки международния натиск и доказателствата, събрани от интервюта с военнопленници, Москва продължава да отрича или игнорира обвиненията. Руските власти дори обявиха Amnesty International за „нежелана организация“, което на практика забранява дейността ѝ и защитата на човешките права на територията на страната. Този ход допълнително затруднява мониторинга на условията, при които чужденците биват изпращани на фронта.