В Русия стартира тридневен изборен маратон, който мнозина международни наблюдатели описват не като демократичен процес, а като внимателно режисиран държавен ритуал. Основната цел на това упражнение е ясна: Владимир Путин да затвърди желязната си хватка върху властта, докато страната навлиза все по-дълбоко в петата година от пълномащабния конфликт в Украйна. Тези избори не предлагат избор, а по-скоро демонстрация на лоялност към сегашното управление.

Бюлетината за гласуване изглежда попълнена с различни имена, но политическата реалност е монолитна. Всички партии, допуснати до вота – от управляващата „Единна Русия“ до комунистите и националистите от ЛДПР – споделят една и съща безкритична подкрепа за военните действия. Единствената политическа сила, която открито се обяви срещу войната, партия „Яблоко“, беше методично отстранена от участие, въпреки вълната от симпатии в социалните мрежи сред младото поколение.

Независими експерти и западни дипломати определят събитието като фасада. Използват се добре познати методи за влияние: организирано транспортиране на държавни служители до избирателните секции под строй и масирано налагане на онлайн гласуването. Дигиталният вот се превърна в любим инструмент на властите, тъй като позволява лесен мониторинг и контрол върху резултатите, далеч от погледа на малкото останали независими наблюдатели.

В центъра на предизборната кампания за 450-те места в Държавната дума и постовете на 11 регионални губернатори стои военният наратив. Кремъл активно представя участниците във войната в Украйна като новия „истинен елит“ на Русия. Близо 200 кандидати с боен опит са включени в листите, макар анализаторите да смятат това за чист пропаганден ход, целящ да легитимира продължаващата мобилизация на ресурси за фронта.

Въпреки парадната увереност на властите, сред руското общество витае прикрит страх от нова вълна на принудителна мобилизация. Макар Путин лично да отрече подобни планове няколко пъти само в рамките на една седмица, споменът за събитията от есента на 2022 г., когато хиляди мъже напуснаха страната, остава болезнено жив. Икономическият натиск и зачестилите удари с дронове по руска инфраструктура допълнително подкопават неписания обществен договор между Кремъл и населението.

Опозиционното поле в Русия днес е пустиня. Най-изявените критици на режима са или в затвора, или в изгнание, а Алексей Навални намери смъртта си в арктическа колония по-рано тази година. Вдовицата му Юлия Навалная призова несъгласните с режима да се появят пред секциите в неделя по обяд като форма на мълчалив протест. В същото време Държавната дума продължава да функционира като „бесен принтер“, който с рекордна скорост одобрява все по-рестриктивни закони.

Гласуването се провежда и в окупираните украински територии – акт, който Киев и международната общност категорично отказват да признаят. За Путин обаче тези избори не са въпрос на законност, а на символика. Те трябва да покажат на света, че зад него стоят милиони, дори ако правото на истинско несъгласие е криминализирано и всяка критика към армията се наказва с години затвор.