Ако се доверим на Аристотел, България преживява период на тирания, тъй като според философа тя се гради върху страха, а демокрацията – върху доверието. В навечерието на поредните избори у нас тези две понятия се преплитат по опасен начин, превръщайки предизборната кампания в инструмент за държавен натиск.

Случаят вече излезе от рамките на вътрешнополитически спор и стана обект на внимание от европейските институции. Евродепутатът Елена Йончева заяви, че ще сезира Европейския парламент заради безпрецедентния натиск върху гражданите. По думите ѝ, масовите действия на МВР и заплахите към избиратели са директна намеса в свободното право на глас.

Статистика на репресията

Данните са стряскащи: за по-малко от три седмици са проведени 140 специализирани полицейски операции и са издадени близо 2000 предупредителни протокола. Това е ръст от над 400 процента спрямо предишни избори. Тези протоколи, макар да се представят като превенция, реално се използват за сплашване без наличие на реални доказателства или обвинения.

Механизмът е ясен – хора се викат в полицията или се посещават по домовете си от цивилни служители, за да подписват документи, че няма да извършват престъпления. „Анонимните сигнали“ пък се превръщат в удобно алиби за проверки, които имат за цел да внушат страх у избирателите.

Институционален риск и легитимност

Докато фокусът на властта е насочен към контрол на процеса, важни теми като разследването „Петрохан“ остават в сянка, а в ключови структури се извършват кадрови промени. Йончева предупреждава, че евентуални решения на Съда на ЕС относно легитимността на управлението могат да хвърлят сянка върху целия вот.

В крайна сметка, кампанията се превърна от състезание на идеи в борба за контрол. Най-опасното не е самият натиск, а неговата нормализация. Както е казал Франклин Рузвелт: „Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх.“ Ако обществото приеме тези методи за част от нормалния изборен процес, демокрацията ще бъде окончателно загубена.